Робин Кук - Маркер

Получаването на карта отне много повече време, отколкото кръвния тест. Беше се наложило да изчака петнайсетминутна опашка, но после бързо пое към втория етаж, където се намираше генетико-диагностичната лаборатория. Вътре бе изненадващо спокойно в сравнение с останалата част на болницата. От високоговорителите се носеше класическа музика, по стените висяха рамкирани копия на картината на Моне „Водни лилии“ от Музея за изящни изкуства. В чакалнята нямаше никакви хора и Лори подаде бланките за изследване на жената на рецепцията.

Докато седеше в чакалнята бе принудена да застане лице в лице с реалността, която може би се спотайваше дълбоко в нея. Беше й неприятно да си мисли, че може би носи инструмента за собствената си смърт под формата на мутирал ген. Бе нещо като несъзнателно самоубийство или вграден разрушителен механизъм, за който тя упорито избягваше да мисли. Дали щеше да е позитивна или отрицателна? Ако Джак не бе настоял, тя със сигурност щеше да отложи тази процедура. Но сега се намираше тук, щяха да й вземат кръв, след което щеше да забрави — черта наследена от майка й.

След вземането на кръв, една измамно проста процедура, Лори слезе на първия етаж и изчака опашката пред главното гише „Информация“, за да попита за кафенето. Нямаше представа къде в този огромен комплекс се намира кафенето. Разбра, че трябва да следва червената линия по пода. Тъй като вече минаваше дванайсет и петнайсет, помещението гъмжеше от хора. Господи, толкова ли много хора работеха в „Манхатън Дженерал“? И това бяха само част от едната смяна, а имаше три!

Тя се огледа сред множеството лице — някои се бяха навели над масите, други чакаха с подноси на опашката. Жуженето от разговорите й напомни шума на капки по ламаринен покрив в късна лятна нощ. Как ли щеше да открие Сю в тази тълпа? Все едно да се опитваш да намериш приятел на „Таймс Скуеър“ на Бъдни вечер.

В този момент някой я потупа по рамото. Слава богу! Сю беше едра жена с атлетично телосложение, която в колежа тренираше футбол и софтбол. Лори се усети съвсем мъничка покрай нея. Както винаги, Сю изглеждаше прекрасно. За разлика от повечето си колежки, бе облечена в стилна копринена рокля, завършваща с висока бяла яка. Подобно на Лори и тя обичаше да подчертава женствеността си с дрехите, които носи.

— Надявам се, че не ти е минал апетитът — засмя се Сю, докато показваше безкрайната виеща се опашка — Без майтап, храната съвсем не е лоша.

Докато избираха какво да хапнат, разменяха по някоя шега за работата си. Лори я попита за децата й. Сю се беше омъжила веднага след медицинското училище и имаше две деца — момче на петнайсет и момиче на дванайсет. Сега се улови, че й завижда.

— С изключение мъките на пубертета, всичко е екстра — засмя се Сю. — А какво става с теб и Джак? Някаква светлинка в края на тунела? Не знам защо, но ми се струва, че трябва да предприемеш нещо, момиче! Случайно знам, че след няколко дни ще чукнеш четиридесет и трите, тъй като и аз те следвам.

Лори усети, че лицето й пламва заедно с пристъпа на раздразнение, че не е в състояние да скрие нищо. Сю сигурно бе усетила реакцията й, тъй като бяха приятелки от повече от двадесет и шест години. Беше признала пред нея желанието си за деца и ситуацията с Джак преди две години. И сега нямаше да може да се измъкне с общи приказки.

— С Джак сме вече история — каза Лори, решила да каже всичко направо, — поне в интимно отношение.

— О, не! Какво му става на този човек?

Лори сбръчка чело и вдигна безпомощно рамене. Не й се навлизаше в дълги емоционални разговори точно сега.

— Ами, може и да се окаже… добро избавление. Ти прояви такова търпение с този безхарактерен мухльо. Трябва да получиш медал, защото не е имал намерение да се променя.

Лори кимна и едва се сдържа да не защити Джак, макар Сю да казваше истината.

С подноси в ръце, те се настаниха на една маса до прозореца. Зад стъклото се виждаше унилият вътрешен двор с празен фонтан. През лятото бе отрупано с цветя и от различните нива на фонтана бликаше вода, но сега водата беше източена.

Поговориха още няколко минути за ситуацията с Джак, като говореше предимно Сю. Тя непрекъснато твърдеше, че ще й намери някой по-подходящ, а Лори се опитваше да я разубеди. След това Лори й разказа за майка си и това, че както обикновено, майка й бе скрила информацията от нея.

— Ако тестът излезе положителен, ще ти уредя преглед при най-добрият онколог, не се тревожи. А какво стана с личния лекар? — попита Сю. — Сега, след като вече официално си абонат тук, трябва да си избереш такъв.