Робин Кук - Маркер

— Какво мога да направя за теб? — вдигна вежди той. — За съжаление, трябва да сме кратки.

— Няма да отнеме повече от минута — увери го тя и му подаде матрицата, която бе приготвила. После набързо му разказа историята на четирите случая и своите идеи за възможния механизъм, причина и начин на смърт. Говори само няколко минути и когато свърши, в стаята цареше тишина.

Калвин продължаваше да гледа листа. Най-накрая вдигна очи. Веждите му бяха извити нагоре. Той се отпусна в стола си, почука с пръст по бюрото и поклати бавно глава. Изражението му бе объркано.

— Предполагам, че първото, което трябва да попитам е защо казваш на мен всичко това на толкова ранен етап? Все още никой от случаите не е подписан.

— Единствено защото предполагах, че може да искате да предупредите някого в „Манхатън Дженерал“ какво е мнението ни тук, както и за да повишат индекса на подозрение.

— Поправка! — прогърмя Калвин. Плъзна поглед по часовника си, което не убягна на Лори. — Бих ги предупредил какво е твоето мнение, не моето. Лори, изненадваш ме. Използваш грубо неадекватни данни, за да правиш прибързани и абсурдни заключения. — Той удари с опакото на ръката си по листа. — Вероятно ти се струва, че са пълни спекулации, но може да се окаже изключително пагубно за „Манхатън Дженерал“, ако всичко това попадне в погрешни ръце, което, както знаем, става често. Може да доведе до паника. Ние в Патологическия център работим с факти, а не с произволни предположения. По дяволите, можем да загубим доверие!

— Имам силна интуиция — обади се Лори.

Калвин удари с ръка по бюрото и листите се разхвърчаха.

— Не мога да понасям женската интуиция, ако това са ти аргументите. Какво си мислиш, че е това, курс по шев и кройка? Ние сме научна организация; служим си с факти, а не със слухове и догадки.

— Но тук говорим за четири необясними по същество случая в рамките на период от две седмици — произнесе Лори учтиво, макар да кипеше.

— Да, но случаите в „Манхатън Дженерал“ са с хиляди. Хиляди! Случайно знам, че имат нисък процент на смъртност, под водещите три процента. Откъде го знам? Назначен съм в Борда. Ела когато имаш някакви резултати от токсикологията или сигурни доказателства за убийство с нисковолтажен ток и тогава ще те изслушам, а не да ми разправяш някакви откачени истории за серийни убийци без никакви факти.

— Не са били убити с електрически ток — възрази Лори. Вече беше обмислила идеята, тъй като стандартните 110 волта бяха в състояние да причинят вентрикуларна фибрилация. Но я беше отхвърлила, тъй като пациентите не бяха включвани към никакви енергийни източници. Още повече, че са били под постоянен мониторинг.

— Просто се опитвам да видя смисъл — изрева Калвин. Той се изправи рязко, при което столът му се завъртя, и подаде листовете на Лори. — Връщай се и намери някакви факти, щом си толкова мотивирана! Нямам време за такива врели-некипели. Чака ме насрочена среща и трябва да решавам реални проблеми.

Смутена като смъмрена ученичка Лори напусна административния отдел. Вратата на Калвин беше отворена през цялото време на разговора им и чакащите пред вратата на Бингъм я изгледаха как се отдалечава с безизразни лица. Какво ли си мислеха след онова, което бяха чули. Въздъхна с облекчение, когато се качи в празния асансьор. Не можеше да си представи, че всичките тези хора, които уважаваше, не виждат онова, което за нея бе от ясно по-ясно.

Влезе в офиса си и подпря глава на ръцете си. Намираше се в безизходица. Нуждаеше се от още информация, но бе принудена да чака прехвърлянето на картоните от „Манхатън Дженерал“ по установените канали. Нямаше как да изпревари системата. Освен това изчакваше Питър да направи магията си с газхроматографа и масспектрографа. Освен да стои и да чака друг подобен случай на следващия ден, нямаше какво друго да прави.

— Предполагам, че срещата ти с Калвин не е минала толкова добре, колкото се надяваше — обади се Рива.

Лори не отговори. Чувстваше се дори по-възбудена от преди. От годините, когато беше малко момиченце, тя винаги бе търсила одобрение от личности с власт и когато не го получаваше, се чувстваше ужасно. Реакцията на Калвин направи точно това, сякаш отделните парчета от живота й се бяха разбъркали. Първо ситуацията с Джак, след това майка й и проблема с проклетия ген BRCA1, а сега изглежда и работата й бе в пълен безпорядък. И като връх на всичко се чувстваше физически изтощена от недостатъчния сън през последните две нощи.