Робин Кук - Маркер

Въздъхна. Трябваше да се стегне. Изведнъж се сети, че беше обещала на Джак да си направи тест за маркера, което означаваше да се обади на състудентката си от колежа Сю Пасеро. Ако трябваше да е честна, Лори още не бе решила дали трябва да го прави, така че примиряването й бе по-скоро успокояване на неочакваната настойчивост на Джак, отколкото реално решение. В този момент видя идеята в съвсем различна светлина — да излезе от Патологическия център, макар и само за няколко часа не изглеждаше чак толкова лошо. Освен това си помисли, че може да уцели с един камък два заека. Понеже познаваше Сю достатъчно добре, Лори бе убедена, че докато се тества, може да подхвърли безпокойствата си за евентуален сериен убиец, което би накарало болницата да повиши бдителността, без да е нужно да се позовава на себе си или на Патологическия център.

Откри в телефонния указател номера на Сю и го набра. Навремето бяха близки в колежа, после останаха на работа в един и същ град и се срещаха поне веднъж в месеца да вечерят заедно. Всеки път се заричаха да се събират по-често, но все не ставаше.

Лори попадна на някаква секретарка и си помисли да остави съобщение, но след като съобщи името си, жената прекъсна и в следващата минута се чу гласът на Сю.

— Много мила изненада — пропя тя. — Какво става?

— Разполагаш ли с минутка?

— Какво имаш предвид?

Лори й каза, че се налага да се тества за маркера на BRCA1. Спомена, че се е прехвърлила към „АмериКеър“, но още не се е уговорила за личен лекар.

— Няма проблеми. Можеш да се отбиеш по всяко време. Ще ти подготвя направление и ще те изпратя в лабораторията.

— Какво ще кажеш да мина днес?

— Чудесно! Хайде, идвай. Обядвала ли си?

— Още не — усмихна се Лори. Май се очертаваше да уцели с един камък три заека.

— Тогава си вдигай задника и идвай по-бързо! Храната в кафенето не е нещо особено, но компанията ще си я бива.

Лори затвори и взе палтото си от закачалката на вратата.

— Мисля, че постъпваш добре, като се тестваш — погледна я Рива.

— Благодаря. — Тя се обърна към бюрото си, за да види дали не е забравила нещо.

— Надявам се, че не си ми ядосана — каза Рива.

— Разбира се, че не. — Тя стисна рамото на приятелката си. — Както ти казах и преди, в последно време съм прекалено чувствителна и всичко ме дразни. Знам, че не си ми секретарка, но искам да те помоля, ако дойде нещо от Морийн или Питър, остави ми съобщение. Ще ти бъда признателна.

— Не ставай глупава, разбира се, че ще го направя. Ще се връщаш ли този следобед?

— Категорично. Ще бъде един бърз обяд и обикновен кръвен тест, макар че може да се отбия да видя майка ми. Клетъчният ми телефон е в мен, така че ако се наложи, ми звънни.

Рива махна с ръка и се наведе над бюрото си, а Лори с бърза крачка излезе на Първо авеню. Въздухът щипеше. От сутринта насам температурата бе паднала още. Със слизането от стъпалата на бордюра тя вдигна ципа на палтото си догоре. Започваше да трепери, затова побърза да вдигне ръка и да спре едно такси.

Пътуването до „Манхатън Дженерал“ бе малко по-дълго от пътуването й предишния ден до Университетската болница. Двете институции се намираха в Горен Ийст Сайд и приблизително на едно и също разстояние на север от Патологическия център, но „Дженерал“ бе по-на запад, по протежение на Сентръл парк. Беше колкото цял градски квартал с няколко пешеходни алеи, които свързваха улиците с извънлежащите сгради. Комплексът, изграден от сив камък, бе застрояван разхвърляно, на пристъпи в продължение на почти век, така че различните крила бяха с различен архитектурен дизайн. Най-новото беше с най-модерен силует и носеше името на дарителя, Самюъл Б. Голдблат, прилепено към гърба на главната структура под прав ъгъл. Това бе ВИП-крилото, еквивалентът на онова, в което се намираше стаята на майка й в Университетската болница.

Беше идвала тук безброй пъти и можеше да се ориентира в сложната плетеница от блокове и пристройки. Насочи се директно към сградата „Кауфман“. Щом влезе вътре, тръгна към отделението за вътрешна медицина, представи се на гишето и попита за приятелката си. Секретарката й подаде един плик. Вътре имаше цял комплект за изследване за маркера BRCA1, както и бележка от Сю. В бележката пишеше, че генетичната лаборатория се намира в централната сграда на втория етаж, както и инструкция за Лори, че трябва да отиде първо до пропуска. Като нов абонат на „АмериКеър“ тя трябваше да получи болнична карта. Най-долу Сю й пишеше когато приключи да отиде направо в кафенето, където тя щяла да я чака.