Робин Кук - Маркер

— Значи микроскопията не показа нищо в коронарните съдове?

— Малко.

— И самият сърдечен мускул изглежда нормално? Мисля си какво може да е в състояние да причини внезапна летална аритмия. Има ли следи от възпаление?

— Не! Беше напълно нормално.

— Ще имаш ли нещо против да разгледам папката по-късно следобед? — попита Лори.

— Заповядай. Но защо такъв интерес? Как разбра за това?

— Чух от Джанис. Интересувам се, защото имах изненадващо подобен случай вчера. — Лори премълча за другите два. Първо — предположението й, че могат да се окажат свързани бе твърде несигурно, и второ — на този ранен етап не можеше да се отърве от чувството, че има някаква серийност.

Тя се спусна един етаж по-ниско и потърси Марвин. Седеше долу в канцеларията на моргата и както бе предположила, бе в пълно бойно снаряжение.

— Готов ли си за рокендрол? — попита го тя. Нямаше търпение да започнат.

— О, сестро, вече си на линия?

Лори му даде номера за достъп на Дарлин Морган, преди да влезе в съблекалнята и да надене защитното облекло. Беше напрегната. За пръв път в кариерата си на медицински следовател се надяваше да не открие нищо при аутопсията, очаквайки Морган да се окаже като Макгилън, Ногуейра и Московиц. Колкото по-дълго се въртеше в съзнанието й идеята за серията, толкова по-малко податлива щеше да е на собствените си неприятности.

Излезе от съблекалнята, прекоси склада и изключи батерията си от зарядното. Петнайсет минути по-късно, облечена в скафандъра си, нахълта в моргата, където надяна ръкавици. В момента течеше само една аутопсия. Веднага разпозна Джак и Вини: Вини бе по-нисък и определено по-слаб. Джак се взираше през обектива на камерата, сложена на статив. Лори се опита да не гледа към малкото голо телце върху масата. Мигна инстинктивно, когато светкавицата на камерата проблесна.

— Ти ли си, Лори? — провикна се Джак. Той се изправи и се обърна в нейната посока, чул затварянето на вратата.

— Аз съм — отвърна тя. Марвин не се виждаше никъде и тя погледна през армираното стъкло на вратата към коридора. Марвин се приближаваше, тикайки количка. Зад него се влачеше друг санитар, Мигел Санчес. Сигурно беше възникнал някакъв проблем. Марвин по правило беше свръх-експедитивен и винаги я чакаше.

— Ела насам! — извика Джак въодушевено. — Искам да ти покажа нещо. Този случай е невероятен.

— Сигурна съм — отвърна тя. — Но мисля да ми разкажеш, след като свършиш. Знаеш, че аутопсиите на деца не са любимото ми занимание.

— Почти съм сигурен, че става въпрос за подобен на вчерашния случай — каза Джак. — Повече от деветдесет процента съм уверен, че причината и начинът на смърт са изненадващо еднакви. Казвам ти, че е като по учебник!

Професионалното й любопитство не издържа и тя се приближи. С известно усилие се накара да погледне към детето. Точно както Рива бе описала, по-голямата част от миниатюрното телце, включително личицето на нещастното малко момиченце изглеждаха натъртени, охлузени и изгорени. Тази картина накара Лори да залитне леко, сякаш й се вие свят. Чу, че вратата зад нея се отваря и последва скърцане на колела на стара количка.

— Какво ще кажеш? Рентгенът не показа никакви фрактури, нито стари, нито нови. Това ще промени ли отношението ти към този случай?

— Не особено — поклати глава тя. Опитваше се да гледа лицето на Джак, но бе трудно с всичките тези светлини отгоре, които се отразяваха в пластмасовата му маска. Не бяха се виждали и говорили почти от двадесет и четири часа и когато се срещнаха тази сутрин, се бе надявала на нещо по-различно от повторение на игривата роля на професор, която в последно време бе възприел.

— Ами ако спомена в добавка към нормалната рентгенова снимка, че френулумът е незасегнат?

— То не би отрекло това, което виждам в момента — отвърна Лори. Независимо от отвращението си, тя се наведе и погледна отблизо кожните наранявания, особено там, където Джак бе направил малък срез през едно от протритите места. Нямаше нито кръв, нито оток. Изведнъж разбра за какво намеква той, когато посочи с пръст следи, които навеждаха на мисълта, че не става въпрос за изнасилване. — Вредители! — ахна тя и се изправи.

— Тази дама заслужава награда! — театрално произнесе Джак. — Както се очакваше, д-р Монтгомъри потвърди като експерт впечатлението ми. Разбира се, Вини не е убеден, така че сме се обзаложили на пет долара, които той печели, ако открием неспецифични доказателства за смърт, причинена от задушаване, когато правим вътрешната част от аутопсията, а всеки знае какво означава това.