Робин Кук - Маркер

— Не открих никаква — призна Лори. — Какво ще кажеш за упойката? Има ли някакво сходство там, например едни и същи хора или едни и същи препарати?

— Да си призная, не съм гледала за това. Трябваше ли?

Лори вдигна рамене.

— И при двамата са минали осемнадесет часа от операцията, така че все още може да има остатъци от упойващия препарат в храната. Мисля, че трябва да проверяваме всичко, включително лекарствата, които са вземали — каква последователност и в каква дозировка. Помолих Барт да ми даде картона на Макгилън. Сега ще ми трябва и картона на Морган.

— Мога да го изискам, преди да тръгна — предложи Джанис.

Лори се изправи.

— Оценявам го. Надявам се, че не възприемаш идването ми тук като негативно отношение към следователския ти рапорт, защото е тъкмо обратното. Твоите рапорти са винаги отлични.

Джанис порозовя.

— Ами, благодаря ти. Старая се. Знам колко важна може да е всяка информация, особено при мистериозни случаи като тези четирите.

— Четири? — изненадано я погледна Лори. — Какво искаш да кажеш с това „четири“?

— Доколкото си спомням, предишната седмица имаше още два, и двата от „Манхатън Дженерал“, които бяха подобни.

— Подобни до каква степен? И на двамата пациенти ли се е случило в първия ден след операцията, както е при Макгилън и Морган?

— Ако не ме лъже паметта, да. Това, което си спомням със сигурност е, че бяха млади и като общо — в добро здраве, така че смъртта им бе неприятна изненада за всички. Двамата били намерени от помощник сестрата, докато правела рутинно постоперативно измерване на температурата и пулса — също както е била открита и Дарлин Морган. Според мен е нямало никакви признаци. Най-малкото при Шон Макгилън, който е можел да натисне бутона и да извика сестрата. Но както при него, така и при Морган опитите за реанимиране са завършили с нулев успех.

— Това може да се окаже много важно — каза Лори, доволна, че се е отбила при Джанис.

— Във всеки случай имам намерението да направя копия на следователските рапорти, но в момента не разполагам с време.

— И те ли са били пациенти на ортопедията?

— Не си спомням точно какви операции са претърпели, но бързо ще разбера. Имам чувството, че се касаеше за обикновени операции, не за ортопедични. Искаш ли да проверя?

— Не се тревожи. При всички положения ще ми трябват всички папки. Спомняш ли си кой е правил аутопсиите?

— Не знам. Нямам много контакти с лекарите, освен с теб и д-р Степълтън.

— А помниш ли какво е било последното официално становище за причината за смъртта? — попита Лори.

— Дори не знам дали е било записано. Понякога проследявам случаите, които са ме заинтересували, но не и тези двата, за които говорим. Трябва да си призная, че тогава изглеждаха като наистина рутинни, с неочаквани кардиологични проблеми. Предполагам, че „рутинно“ не е точната дума. Наистина случва се да умират хора в болницата, което, разбира се, е трагично, но много пъти не е от проблемите, които са ги накарали да влязат в болница. Не ми беше хрумвало за това до тази сутрин, когато описвах случая Морган и си помислих, че съм запомнила имената им.

— Как се казваха? — попита Лори. Усети вълнение. Това любопитно и неочаквано, но потенциално важно парченце информация, бе именно причината да иска да говори с Джанис. Караше я да се чувства по-силна от колегите си патолози, които игнорираха опита и експертизите на съдебните следователи и санитарите.

— Соломон Московиц и Антонио Ногуейра. Записала съм и номерата за достъп. — Джанис й подаде папката.

Лори я пое и погледна имената. Не знаеше дали с това упорито търсене се опитва да отклони вниманието си от собствените си проблеми.

— Благодаря ти, Джанис. Една евентуална връзка между тези случаи може да се окаже важна — Един от проблемите, свързан с това, че има осем медицински следователи в Патологическия институт беше, че подобни връзки лесно се промушваха през пролуките. В четвъртъците имаше следобедни конференции, на които случаите се разглеждаха на открит форум, но обикновено ставаше дума само за тези, които бяха по-интересни от академична гледна точка или по-зловещи.

— Стига, стига. Чувствам се добре като знам, че наистина съм част от отбора и че имам принос.

— Определено е така — усмихна се Лори. — А, между другото, когато пуснеш молба за изискване картона на Морган, ще помолиш ли и за показанията на Московиц и Ногуейра?

— Ще го направя — кимна Джанис и си сложи бележка за напомняне отстрани на монитора.