Робин Кук - Хромозома 6

— Каза ли му какво те тревожи? — попита Мелани.

— Не толкова подробно, колкото на вас, но той е съвсем наясно — отвърна Кевин. — Проблемът е там, че той няма интерес да се раздухва тази история. Двамата с Шпалек са сред хората, които вземат премии от реализацията на проекта. Следователно ще направят всичко възможно никой да не попречи на този процес. Страхувам се, че изобщо не се интересуват от това, което става на острова. А не трябва да забравяме и противния характер на Шпалек, който мрази всички, на моменти дори и себе си…

— Толкова ли е зле? — вдигна глава Кандис. — Бях чувала разни неща за него, но…

— Умножи тези неща по десет и ще придобиеш само приблизителна представа — рече Мелани. — Тоя тип е истински мръсник. Като пример ще посоча, че е убил неколцина от местните хора само защото ги е хванал в Зоната, любимото му място за лов…

— Какво? — стреснато я погледна Кандис. — Убил ги е със собствените си ръце?!

— Не, разбира се. Но ги изправил пред местния съд, съставен от жалки марионетки. След присъдата нещастниците били екзекутирани от военните — ей там отсреща, на футболното игрище…

— А черепите им се мъдрят върху бюрото му, под формата на пепелници и настолни лампи — мрачно добави Кевин.

— Господи! — потръпна Кандис. — Извинявайте, че попитах…

— Ами доктор Лайънс? — вдигна глава Мелани.

— Него можеш да го забравиш — горчиво се усмихна Кевин. — Той е по-зле и от Бъртрам, тъй като лично е планирал цялата операция. Опитах се да му кажа за дима, но той се изсмя и отвърна, че въображението ми е прекалено развинтено. Честно казано, не мога да му вярвам, въпреки щедрите премии и всичките тези акции. Системата му е такава, че участниците в проекта действително получават част от печалбата, която никак не е малка. Достатъчно умен е, за да стимулира хората, особено Бъртрам и Зигфрид…

— Значи проблемът трябва да решим ние — тръсна глава Мелани. — Нека видим дали става въпрос за развинтеното ти въображение. Какво ще кажете да отскочим за няколко часа на този остров?

— Ти се шегуваш — поклати глава Кевин. — Неразрешеният достъп до Изла Франческа се наказва със смърт.

— За местните, но не и за нас — не се предаваше Мелани. — Зигфрид ще бъде принуден да поиска становището на централата на „ГенСис“.

— Бъртрам вече ми отказа — въздъхна Кевин. — Предложих му да отскоча до островчето сам, но той категорично забрани.

— Много важно! Най-много да побеснее. Какво може да ни направи? Лично на мен не ми пука, дори и да ме уволни. Пет години в тези пущинаци ми стигат. Но няма да го стори, защото без теб са заникъде…

— А няма ли да е опасно? — попита Кандис.

— Бонобите са далеч по-миролюбиви от шимпанзетата — поклати глава Мелани. — А и шимпанзетата стават опасни само ако ги притиснеш някъде…

— Но нали са убили някакъв човек?

— Това е станало по време на улов — поясни Кевин. — Експедицията е била длъжна да се приближи непосредствено до стадото, в обсега на упойващата стреличка… А и това е бил четвъртият последователен улов.

— Ние ще се ограничим само с наблюдение — добави Мелани.

— Добре де, но как ще стигнем там? — попита Кандис.

— Предполагам с джип — сви рамене другата жена. — Сигурно има някакъв мост, тъй като експедициите за улов или пускане на нови животни винаги използват джипове…

— Има един път, който върви на изток покрай брега — рече Кевин. — Асфалтиран е до последното селце, след това става черен. Именно него използвах преди време, още преди началото на проекта, когато ходихме да оглеждаме терена. Островчето е разделено от сушата от тесен пролив, някъде десетина-петнадесет метра. По онова време там имаше въжен мост, закрепен в двата края за махагонови дървета…

— Може би ще успеем да зърнем животните и без да се прехвърляме на острова — рече Кандис.

— Нека опитаме, а?

— Вие сте безстрашни дами — отбеляза Кевин.

— Едва ли — поклати глава Мелани. — Но аз наистина не виждам какво лошо има, ако отскочим дотам и огледаме ситуацията на място. А след това вече ще решим какво да правим…

— Кога предлагате да го направим?

— Сега! — отсече Мелани, хвърлила кратък поглед на ръчния си часовник. — Това е най-подходящото време. Деветдесет процента от градското население се намира около басейна и се разхлажда с коктейли, а останалите десет проливат пот във фитнес-центъра…

Кевин въздъхна, отпусна ръце и капитулира.

— Чия кола ще използваме? — попита той.