Робин Кук - Хромозома 6

— Точно то — кимна Кевин.

— Голяма работа — сви рамене Мелани. — При тези всекидневни гръмотевични бури не може да няма и горски пожари.

— Същото каза и Бъртрам Едуардс — рече Кевин и поклати глава: — Но в случая не може да става въпрос за мълния…

— Кой е Бъртрам Едуардс? — попита Кандис.

— Защо не? — пренебрегна въпроса й Мелани. — Скалите може би съдържат известно количество метална руда…

— Да си чувала поговорката, че мълнията никога не пада два пъти на едно и също място? — контрира Кевин. — Този огън не е предизвикан от мълния, освен това димът се издига винаги от едно и също място…

— Може би там живеят туземци — подхвърли Кандис.

— „ГенСис“ избра островчето след като се увери, че е напълно необитаемо — поклати глава Кевин.

— Тогава може би става въпрос за рибари, които са си направили временен лагер там — не се предаваше Кандис.

— Няма местни жители, които да си позволят това — рече Кевин. — В тази страна действа закон, според който всяко проникване в забранените територии на „ГенСис“ се третира като углавно престъпление. Едва ли някой ще рискува главата си като отиде на лов там…

— Тогава кой е запалил огъня? — изгледа го предизвикателно Кандис.

— Господи! — ахна Мелани. — Мисля, че се досещам какво имаш предвид! Но веднага ще ти кажа, че то е напълно изключено!

— Какво е изключено, за Бога? — изгуби търпение Кандис. — Няма ли най-сетне да ми светнете за какво става въпрос?

— Нека ви покажа още нещо — рече Кевин, извърна се и натисна няколко клавиша на компютъра. Върху екрана изплува графичното очертание на Изла франческа. С няколко думи обясни принципното действие на системата, а след това илюстрира обясненията си като засече двойника на Мелани. Малката червена лампичка започна да мига северно от скалистото възвишение, съвсем близо до мястото, където вчера беше засякъл своето бонобо…

— Имате си двойници? — объркано попита Кандис.

— Кевин и аз бяхме опитните свинчета — поясни Мелани. — Нашите двойници бяха първите. Ние трябваше да докажем, че системата действа…

— Вече знаете как функционира локаторът — намеси се Кевин. — Сега ще ви покажа какво направих преди около час и ще видим дали ще се получат същите тревожни резултати… — Пръстите му затичаха по клавиатурата: — В момента давам команда на компютъра да локализира по автоматичен път всичките седемдесет и три двойника според номерацията им… Червената лампичка ще мига на точното им местоположение, а в ъгъла на екрана ще се изписва съответният номер. Гледайте внимателно… Пръстът му натисна клавиша за стартиране на програмата. Системата работеше безупречно. Червената лампичка започваше да мига в почти пълен синхрон с появата на съответния номер.

— Мислех, че животните са около сто — отбеляза Кандис.

— Толкова са — кимна Кевин. — Но двадесет и три от тях все още не са навършили три години и по тази причина са в отделението за бонобо, което се намира във ветеринарния център.

— Окей — кимна след няколко минути Мелани. — Системата работи безупречно. Какво те смущава?

— Почакай още малко — отвърна Кевин.

В следващия момент на екрана изскочи цифрата 37, но без червената мигаща светлина. Секунда по-късно се появи надпис: ЖИВОТНОТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛОКАЛИЗИРАНО. НАТИСНЕТЕ КЛАВИША ЗА НОВ СТАРТ.

— Къде е номер 37? — попита Мелани.

— Това, което остана от него, беше изгорено — въздъхна Кевин. — Номер 37 беше двойникът на господин Уинчестър… Но аз исках да ви покажа друго нещо… — Пръстът му натисна клавиша за рестартиране на програмата. Скоро тя отново спря, този път на номер 42.

— Това не е ли двойникът на Франкони? — попита Кандис. — Другият чернодробен донор…

Кевин поклати глава и натисна няколко клавиша. Компютърът скоро изплю отговора: номер 42 беше двойник на някой си Уорън Прескот.

— Къде тогава е номер 42? — изгледа го Мелани.

— Не знам със сигурност, но знам от какво се страхувам — мрачно отвърна Кевин и натисна клавиша. Червената лампичка покорно продължи да показва местонахождението на следващите номера.

След края на програмата стана ясно, че седем двойници са в неизвестност, като в това число не влиза бонобото на Франкони, което вече беше унищожено.

— Това ли откри при предишната си проверка? — попита Мелани.

— Да, само че бяха дванадесет — кимна Кевин. — Част от липсващите животни са се появили отново.

— Това не може да бъде! — възкликна Мелани.

— Преди години, още в началото на престоя си тук, аз обиколих островчето — рече Кевин. — Помня, че видях няколко пещери сред варовиковите скали. А сега си мисля, че нашите създания не само се крият временно там, а част от тях са ги избрали за постоянен дом… Само по този начин си обяснявам защо компютърната мрежа ги пропуска…