Робин Кук - Хромозома 6

— То би трябвало да ви помогне — отбеляза Лори.

— Не в такава степен, в каквото си мислиш — поклати глава Лу. — И друг път сме откривали оръжието на престъплението след удар на мафията… Това го намерихме на един покрив срещу ресторант „Позитано“ — пушка „Ремиигтън“ 30-ти калибър с оптически мерник. От магазина й липсваха два патрона, а на покрива бяха открити две празни гилзи.

— Отпечатъци?

— Изтрити — поклати глава Лу. — Въпреки това момчетата от криминологията продължават да я изследват.

— Какво научихте от балистичната експертиза? — обади се Джак.

— Че пушката е собственост на някакъв вманиачен ловец от Минло Парк. И както можеше да се очаква, спряхме дотам. Оказа се, че предния ден къщата му е била разбита, а единствената липсваща вещ е именно тази пушка…

— И какво ще правите сега? — попита Лори.

— Продължаваме да разследваме уликите. Все още не сме разпитали всички информатори и се молим нещо отнякъде да изскочи. А вие, приятели? Имате ли идея как трупът е напуснал почтеното ви заведение?

— Още не, но съм се заела лично — мрачно го информира Лори.

— Кажи й да се откаже — примоли се Джак. — Това е работа на Бингъм и Уошингтън.

— Той е прав, Лори — рече Лу.

— И още как! — разтревожено промърмори Джак. — При последното й рандеву с мафията я изкараха оттук в закован ковчег, нали?

— Това няма нищо общо със сегашния случай — отсече Лори. Мисля, че трябва да открием какво е станало, просто заради авторитета на тази институция. Откровено казано, не вярвам, че Бингъм и Уошингтън ще си направят труда. Според тях колкото по-бързо се забрави инцидентът, толкова по-добре…

— Мога да ги разбера — поклати глава Лу. — На практика съм сигурен, че комисарят ще прекрати натискът си върху нас в момента, в който проклетите репортери изгубят интерес към случая…

— Аз ще разбера какво е станало! — упорито тръсна глава Тори. — Известна светлина върху инцидента в моргата несъмнено ще помогне и на моето разследване — въздъхна Лу. — Почти сигурен съм, че и тук са действали хората на Вакаро, но ни трябват доказателства…

— Достатъчно! — извика Джак и вдигна ръце. — Аз се махам оттук! Явно вие двамата не се вслушвате в гласа на разума!

Дръпна Вини и се насочи към вратата. Прекоси коридора и надникна в кабинета на Джанис.

— Нещо допълнително за удавника? — попита той. — Нещо, което не е отбелязано в протокола?

— Всичко е вътре — отговори асистентката. — Липсват единствено точните координати на мястото, където Бреговата охрана го е извадила. Оттам ми обясниха, че ще звъннат допълнително, тъй като не били сигурни дали информацията няма да се окаже поверителна. Но според мен това е без особено значение, тъй като едва ли някой ще хукне да търси главата и китките, нали?

— Права си — кимна Джак. — Но все пак ги потърси, информацията трябва да бъде включена в досието.

— Ще оставя бележка на Барт — кимна Джанис.

Барт Арнолд беше началник на отдела за криминологични разследвания.

— Благодаря — усмихна се Джак. — А сега си вдигай чуковете и иди да поспиш…

Както обикновено, тази жена работеше прекалено много, понякога часове след изтичане на смяната й.

— Чакай малко — спря го Джанис. — Току-що се сетих за още нещо, което не е отразено в рапорта: тялото е било извадено от водата абсолютно голо. Без никакви дрехи, дори бельо…

Джак замислено кимна с глава. Информацията беше любопитна. Защо убиецът би си направил труда да съблече трупа на жертвата? Отговорът дойде бързо: защото е искал да бъде сигурен, че самоличността на тази жертва няма да бъде установена. Поради същата причина е отрязал китките и главата. Махна с ръка на Джанис и пое към асансьора.

— Не ми казвай, че ще режем удавник! — гневно изфуча зад гърба му Вини.

— Като четеш спортната страница май наистина изключваш — обърна се да го погледне Джак. — Нима не чу за какво става въпрос? Поне десет минути говорихме единствено за удавника…

Влязоха в кабината и се спуснаха в приземието. Вини умишлено отбягваше погледа му.

— Нещо си вкиснат — отбеляза Джак. — Нима си толкова разстроен от изчезването на някакъв труп?

— Гледай си работата! — отряза го Вини.

Влязоха в залата за аутопсии. Вини отиде да донесе предпазните комбинезони и да подготви тялото за работа, а Джак прелисти папката за последен път. След това влезе в рентгеновото отделение и поиска снимките, направени на удавника непосредствено след пристигането му.