Робин Кук - Хромозома 6

От понеделник до петък жената обитаваше апартаментчето за прислугата на втория етаж. Събота и неделя се прибираше при семейството си в селището от сглобяеми къщички, което „ГенСис“ беше построила на брега на реката за своите работници в Зоната. Така наричаха огромното пространство за операциите на компанията, отпуснато й на концесия от правителството на Екваториална Гвинея. Есмералда беше пристигнала тук заедно със семейството си от Бата — най-големият град на страната, разположен на континента. А самата столица Малабо се намираше на Биоко — един от многобройните острови на архипелага.

На няколко пъти й предложи да се прибира вечер у дома, но жената отказваше. Едва когато стана прекалено настоятелен тя му обясни, че има заповед да стои в къщата от понеделник до петък.

— Търсиха ви по телефона — съобщи Есмералда. — Оставиха съобщение…

— Така ли? — нервно попита Кевин и усети как пулсът му се ускорява. Рядко получаваше телефонни съобщения, а в сегашното си състояние съвсем не беше готов за неочакван развой на събитията. Онова среднощно обаждане на Тейлър Кабот беше напълно достатъчно, за да го извади от равновесие.

— Обади се доктор Реймънд Лайънс от Ню Йорк — поясни Есмералда. — Помоли незабавно да се свържете с него…

Кевин не се изненада от факта, че го търсят от чужбина. „ГенСис“ беше инсталирала в Зоната модерна система за сателитна връзка, благодарение на която набирането на Европа или САЩ беше детска играчка в сравнение с един обикновен телефонен разговор с Бата, разположена едва на стотина километра в северна посока. В същото време разговорите с Малабо бяха почти напълно изключени.

Кевин се насочи към дневната. Телефонът беше поставен на една масичка в ъгъла.

— Ще обядвате ли? — подвикна зад гърба му Есмералда.

— Да — кимна той. Все още не беше гладен, но не искаше да оскърбява жената.

Седна зад бюрото и бързо изчисли, че в Ню Йорк е някъде около осем сутринта. Не знаеше защо го е търсил доктор Лайънс, но беше почти сигурен, че това има нещо общо с краткото обаждане на Тейлър Кабот. Безпокоеше се от аутопсията на Карло Франкони и предполагаше, че тревогата му се споделя напълно от Реймънд Лайънс.

Двамата се запознаха преди шест години, по време на семинар на Американската асоциация за научен напредък в Ню Йорк, където Кевин изнесе доклад. Той не обичаше тази дейност и рядко приемаше подобни покани, но този път беше заставен да го стори от научния си ръководител в Харвард. Основна тема на научната му дейност (залегнала и в докторския му реферат) беше хромозомната транспозиция — процес, при който си разменят органични частици, адаптират ги към своето действие и по този начин допринасят за общата еволюция. Това явление най-често се наблюдава при изграждането на половите клетки и е познато под името миоза.

По силата на чистата случайност, на семинара се появиха прочутите в цял свят Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които изнесоха лекция по случай годишнината от голямото им откритие — структурата на ДНК. Лекцията им беше на доста популярен език, но след нея малцина останаха в залата, за да чуят научния доклад на Кевин. Един от тях беше Реймънд. Веднага след това той дойде да се представи и без да губи време му направи конкретно предложение. В резултат Кевин напусна Харвард и постъпи на работа в „ГенСис“.

Вдигна слушалката и започна да набира. Ръката му леко трепереше. Реймънд вдигна още на първото позвъняване, сякаш беше чакал на телефона. Гласът му беше кристално ясен, сякаш говореше от съседната стая.

— Имам добри новини — рече той веднага след като Кевин се представи. — Аутопсия няма да има.

Кевин объркано мълчеше.

— Не изпитваш ли облекчение? — попита Реймънд. — Зная, че снощи те е търсил Кабот…

— До известна степен съм облекчен — призна Кевин. — Но с аутопсия или без нея, аз продължавам да изпитвам силни съмнения относно целесъобразността на цялата операция…

Този път замълча Реймънд. Едва решил един неприятен проблем, той вече беше изправен пред друг.

— Може би допуснахме грешка — мрачно добави Кевин. — В мисъл, че аз допуснах грешка… Съвестта продължава да ме гложди, а започва да ме обзема и страх. По принцип аз съм един учен-теоретик и съм твърде далеч от приложната наука…

— Моля те! — ядосано го прекъсна Реймънд. — Не усложнявай нещата точно сега! Нали получи лабораторията, за която винаги си мечтал? Строших си краката от тичане да осигуря апаратурата, която искаше! На всичкото отгоре нещата се развиват отлично, особено за хората, които съм наел… Нима не виждаш, че трупащите се на твое име акции скоро ще те изправят богаташ?