Робин Кук - Хромозома 6

— Кой ми говори за рискове? — засмя се Лори, вдигна ръка и опря пръст в носа на Джак. — Всичките ти познати, включително аз самата, настоятелно те молиха да не си купуваш ново колело… Защото то те заплашва не с бюрократични, а със сериозни здравословни проблеми!

Асансьорът пристигна, Лори и Лу се качиха. Джак се поколеба за момент, но след това също се напъха в кабината.

— Няма да ме разубедиш, така че можеш да си спестиш дъха — предупреди го Лори.

— Окей — вдигна ръце Джак. — Обещавам, че спирам със съветите. Но много ми се ще да проследя развитието на случая. Днес имам „книжен“ ден и възнамерявам да погледам, стига да нямаш нищо против…

— Можеш дори да помагаш — отвърна Лори.

— Стига Лу да няма нищо против — двусмислено подхвърли Джак.

Лу се изсмя, Лори се изчерви. Но никой от двамата не коментира подмятането му.

— Преди малко намекна, че имаш специален интерес към този случай — рече след неловката пауза Джак. — Би ли ме осведомила за какво става въпрос?

Лори и Лу си размениха кратко визуално послание, което остана непонятно за него. Изчака малко, после поклати глава и промърмори:

— Ясно… Май излиза така, че това не е моя работа…

— Нищо подобно — обади се Лу. — Става въпрос за една доста странна връзка. Жертвата Карло Франкони беше заел средна по значение ръководна длъжност във фамилията, на мястото на един тип, който се казва Поли Черино. А този Черино влезе в дранголника главно благодарение на упоритата работа на Лори…

— И на твоята също — добави Лори миг преди кабината да спре с неприятно поклащане.

— Главно на твоята — поклати глава Лу.

Измъкнаха се навън и тръгнаха към канцеларията на моргата, която се намираше в приземието.

— Не беше ли нещо, свързано със свръхдоза наркотици? — попита Джак.

— Така беше — въздъхна Лори. — Един ужасен случай, от който буквално ми настръхнаха косите. Проблемът е там, че доста от свързаните с него типове продължават да действат, включително Черино, въпреки че е в затвора…

— Където ще остане още дълго — добави Лу.

— Ще ми се да вярвам, че е така — въздъхна Лори. — Но както и да е… Надявам се аутопсията на Франкони да сложи край на всичко това, най-вече на кошмарите, които продължават да ме спохождат…

— Затвориха я в един чамов ковчег и я отмъкнаха с катафалка — поясни Лу.

— Велики Боже! — ахна Джак. — Никога не си ми казвала за това!

— Опитвам се да не мисля за него — отвърна младата жена, после рязко смени темата: — Ще ви помоля да почакате тук… Лори хлътна в канцеларията на моргата, за да вземе списъка на телата, пристигнали в хладилните камери през нощта.

— Не мога да си представя, че ще ме затворят в ковчег! — потръпна Джак. Най-много се страхуваше от височини, но веднага след тях идваха тесните и затворени пространства.

— Аз също — промърмори Лу. — Но тя се възстанови по един наистина забележителен начин. Само час след като я извадиха оттам, вече беше в състояние да разсъждава и измисли план, която спаси и двама ни… А аз се натиках в лапите на онези типове с прекалената самоувереност на човек, който отива да спасява една безпомощна жена…

— Исусе! — поклати глава Джак. — А аз си въобразявах, че никой не може да преживее премеждието, което преживях лично — да ме вържат с белезници към някаква канализационна тръба и двамата ми похитители да се карат кой трябва да ми види сметката!

Лори се появи обратно с лист хартия в ръце.

— Камера 111 — обяви тя. — Бях права в предположението си, че никой не се е сетил да прекара трупа през рентгена… После се понесе напред като бегач на дълги разстояния.

Джак и Лу трябваше да подтичват, за да не изостанат. Младата жена спря пред редицата никелирани врати на хладилните камери, провери номера и щракна една от ключалките. После с ловко и добре тренирано движение плъзна носилката навън.

Веждите й отскочиха нагоре. Носилката беше празна, върху чаршафа личаха следи от кръв и замръзнали секрети.

— Странно! — промърмори тя, бутна я обратно и затвори вратичката. После отново провери номера на камерата. Грешка нямаше — това действително беше номер 111. Отвори за втори път, сложи ръка над очите си и надникна вътре. Тленните останки на Карло Франкони не бяха тук.

— По дяволите! — изруга Лори и започна да отваря дебелите врати на съседните камери. В някои от тях имаше трупове и тя внимателно провери прикрепените към тях номера. Скоро стана ясно, че Карло Франкони е изчезнал.