Робин Кук - Хромозома 6

Вини слезе от колата, двамата му спътници бързо сториха същото. И тримата бяха облечени в безупречно скроени дълги лодени от модна къща „Салваторе Ферагамо“, в различни нюанси на сивото.

— Мислиш ли, че колата е добре тук? — попита Франко.

— Очаквам срещата да бъде кратка — отвърна Вини. — Но за всеки случай сложи на стъклото онази картичка на „Асоциацията за доброволно сътрудничество с полицията.“ Може и да ни спести петдесетачката…

Вини се обърна и тръгна към номер 126. Франко и Анджело го последваха, опипвайки с очи редките минувачи.

— Дуплекс — промърмори Вини, хвърлил кратък поглед към звънците на домофона. — Докторчето май не е толкова добре, колкото ми се стори в началото… — Натисна бутона с надпис „Д-р Реймънд Лайънс“ и зачака.

— Ало? — обади се женски глас.

— Идвам на преглед при доктора — рече Вини. — Името ми е Вини Доминик…

Настъпи кратка пауза. Вини подритваше с крак панделките на меките си мокасини „Гучи“, оформени като тапи от вино, а Франко и Анджело продължаваха да оглеждат улицата в двете посоки. Домофонът пропука.

— Добър ден, аз съм доктор Лайънс. С какво мога да ви помогна?

— С петнадесет минути от времето ви — отговори Вини.

— Не съм сигурен, че се познаваме, господин Доминик — рече Реймънд. — Бихте ли ми казали за какво става въпрос?

— Става въпрос за една услуга, която ви направих снощи — отвърна Вини. — Молбата за нея получих от наш общ познат, казва се доктор Даниел Левиц… Домофонът онемя. — Надявам се, че ме чувате, докторе — подхвърли Вини.

— Да, да, разбира се — отвърна забързано Реймънд, после бутонът за отключване рязко забръмча. Вини бутна тежката врата и влезе, следван от телохранителите си.

— Мисля, че добрият чичо доктор не е много въодушевен от предстоящата среща — промърмори Вини. Тримата едва успяха да се натикат в тясната кабинка на асансьора.

Реймънд ги посрещна на площадката. Ръкостискането му беше нервно. Покани ги с жест да влязат и ги насочи към малък кабинет, облицован с хубава дъбова ламперия.

— Кафе?

Франко и Анджело въпросително се извърнаха към Вини.

— Не бих отказал едно хубаво еспресо, стига да не ви затруднявам — рече Вини. Двамата му придружители изразиха същото желание.

Реймънд вдигна телефона и даде поръчката. Неканените гости накараха душата му да потръпне от страх. Приличаха на герои от долнопробен гангстерски филм. Вини беше висок около метър и осемдесет, мургав мъж с правилни черти на лицето и зализана черна коса. По всичко личеше, че той е шефът. Другите двама бяха близо двуметрови гиганти със сплескани носове, тънки устни и малки, дълбоко хлътнали очи, които не пропускаха нищо. Биха могли да бъдат братя на Вини, ако не беше кожата на Анджело — бледа и грозно надупчена, като обратната страна Луната…

— Бихте ли ми подали палтата си? — попита Реймънд.

— Няма нужда — отказа Вини. — Ще ви отнемем съвсем малко време…

— Тогава поне седнете — предложи Реймънд.

Вини се отпусна в близкото кожено кресло, а Франко и Анджело вдървено седнаха на дивана до прозореца.

— С какво мога да ви помогна, господа? — попита Реймънд, придавайки на гласа си пресилено деловито изражение.

— Снощната услуга не беше лесна — рече Вини. — Помислихме си, че ще пожелаете да узнаете как точно беше организирана операцията…

Реймънд вдигна ръце пред себе си, от устата му излетя сух и пресилен смях:

— Не, не… Сигурен съм, че всичко е било…

— Настояваме, докторе — прекъсна го Вини. — Здравият разум ни диктува да ви опишем подробно усилията за реализация на тази малка услуга… Все пак става въпрос за бизнес.

— Не бих го нарекъл точно бизнес — подхвърли Реймънд.

— Да речем, че сте прав… Но измъкването на един труп от моргата не е лесна работа. Там е отворено двадесет и четири часа в денонощието, освен това има униформена охрана.

— Това е ненужно — отново го спря Реймънд. — Високо ценя положените от вас усилия, но предпочитам да не зная подробности…

— Млъкнете и слушайте, доктор Лайънс! — заповяда Вини, замълча за миг да събере мислите си и започна: — Извадихме късмет, тъй като присъстващият тук Анджело познава едно момче, което работи в моргата. Името му е Вини Амендола. Това момче е близко на Поли Черино — работодател на Анджело преди да влезе в затвора. В момента Анджело работи за мен и успя да убеди момчето да му каже къде точно се намират тленните останки на господин Франкони. В добавка получихме и известни допълнителни сведения, които да оправдаят присъствието ни в моргата посред нощ…