Джеймс Купър - Ловецът на елени

Че мъжете при носа на сала не останаха безучастни към тази трогателна мелодия, пролича от тяхното бездействие и те не потопиха веслата си във водата дотогава, докато и последните нежни звуци не замряха сред странните брегове, които в този чаровен час биха отнесли и най-тихия човешки вопъл на разстояние повече от миля.

Трогнат бе и самият Хътър, защото колкото и да бе загрубял от някогашния си начин на живот и колкото и жесток да го бе направило продължителното му стълкновение с навиците и обичаите в тая дива страна, все пак характерът му представляваше смесица от добро и зло, толкова присъща изобщо за нравственото устройство на хората.

— Ти си тъжна тази вечер, дето ми — каза бащата. Когато беседваше с тази своя дъщеря, в държането и езика му обикновено се прокрадваше нещичко от изтънчеността и достойнството на цивилизования живот, който той беше водил на младини. — Та нали току-що се отървахме от неприятелите и би трябвало по-скоро да се радваме.

— Ти не можеш да сториш, каквото си намислил, татко! — каза Хети тихо и укорно, взимайки между дланите си неговата груба мазолеста ръка. — Ти дълго говори с Хари Марч, но никой от двама ви не ще има сърце да го стори.

— Тия неща не са за твоя ум, глупаво дете. И без това ти си постъпила достатъчно лошо, като си ни подслушвала — иначе не би знаела нищо от нашия разговор.

— Защо двамата с Хари ще убивате хора, и то жени и деца?

— Тихо, дете, тихо! Сега е война и трябва да постъпваме с враговете си тъй, както и те биха постъпили с нас!

— Не е така, татко. Чух, когато Ловецът каза как трябва да бъде. С враговете трябва да постъпваш тъй, както би желал те да постъпват с тебе. Никой не желае враговете му да го убият.

— През време на война ние избиваме неприятелите си, дете, за да не ни избият те. Все някой трябва да почне, а който почне пръв, има по-големи изгледи да спечели победата. Ти не разбираш тия неща, клета Хети, и по-добре е да си мълчиш.

— Джудит казва, че това не е хубаво, татко. Ако аз нямам разум, Джудит има.

— Джудит много добре разбира, че не бива да ми говори за тия неща, защото, както казваш сама, тя има разум и знае, че няма да позволя такова нещо. Какво би предпочела ти, Хети — да смъкнат собствения ти скалп и да го продадат на французите или пък ние да избием враговете си и да им попречим да ни сторят зло?

— Не е така, татко! Не ги убивай и не допускай да ни убиват. Продавай кожите на животните и ако можеш, събери още, но не търгувай с човешка кръв.

— Хайде, остави това, дете. Нека по-добре да говорим за неща, които разбираш. Радваш ли се, като виждаш, че старият ни приятел Марч се е върнал отново при нас? Ти харесваш Хари и трябва да знаеш, че един ден той може да ти стане брат, ако не и по-близък.

— Това е невъзможно, татко — отвърна девойката след продължително мълчание. — Хари си е имал вече и баща, и майка, а никой не може да има и други родители.

— Да, трудно е да го разбереш със слабия си разсъдък, Хети. Когато Джудит се омъжи, бащата на съпруга й ще стане и неин баща, а сестрата на съпруга й — нейна сестра. Ако тя се омъжи за Хари, той ще ти стане брат.

— Джудит никога няма да вземе Хари — отвърна девойката кротко, но уверено. — Джудит не обича Хари.

— Ти не можеш да знаеш, това, Хети. Хари Марч е най-красивият, най-силният и най-смелият млад човек от всички, които са идвали някога край езерото. И тъй като Джудит е най-голямата хубавица, не виждам защо да не се оженят. Той вече, кажи-речи, ми обеща да вземе участие в работата, за която говорихме, при условие, че дам съгласието си за женитбата.

Хети започна да се люшка напред-назад и да изразява и иначе душевното си вълнение, но повече от минута не каза нищо. Свикнал с нейното държане, неподозиращ някаква особена причина за безпокойството й, баща й продължи да пуши със спокойствието, присъщо на пушачите.

— Хари наистина е хубав, татко — обади се Хети, като простодушно наблегна на тези думи, нещо, което сигурно не би сторила, ако беше в състояние да държи сметка за изводите на другите.

— Нали и аз ти казах това, дете — процеди старият Хътър, без да вади лулата от зъбите си. — Той е най-красивият момък по тези места, а Джуд е най-красивата жена, която съм срещал, откак клетата й майка беше в разцвета на младостта си.

— Лошо ли е да си грозна, татко?

— Има и по-лоши грехове. Но ти съвсем не си грозна, макар да не си красива като Джуд.

— А по-щастлива ли е Джудит, като е толкова хубава?

— Може да е, а може и да не е, дете. Но да говорим за други неща, защото ти едва ли разбираш тези, бедничката ми Хети. Как ти се нрави нашият нов познат, Ловеца?