Джеймс Купър - Ловецът на елени

Тържествуваща усмивка озари суровото сбръчкано лице на главатаря при пълната си сполука от разпита на правдолюбивата Хети. Колкото до самата Джудит в онзи миг, когато сестра й беше запитана, тя разбра, че всичко е изгубено, защото никакъв, та дори и най-умолителният знак не би могъл да накара искрената девойка да каже лъжа. Тя знаеше, че би било безполезно да представи пред диваците дъщерята на Водния плъх като принцеса или високопоставена лейди. И разбра, че нейният дързък и добре замислен план за освобождаването на пленника пропада, и то поради една от най-простите и естествени причини, които човек може да си представи. И младата девойка извърна очи към Ловеца с молба в погледа си да се намеси и да спаси и двете.

— Невъзможно, Джудит — каза младият човек в отговор на тази молба, която разбираше много добре, но виждаше, че е безсмислена. — Невъзможно. Идеята ви беше смела и достойна за съпругата на някой генерал, но този минго там (в това време Разцепеният дъб се беше оттеглил на известно разстояние и не можеше да го чуе), да, този минго не е обикновен човек и не може да бъде излъган с никакви хитрости. За него всичко трябва да дойде по реда си и едва тогава ще заслепи очите му! Прекалено дързък бе опитът ви да го заблудите, че някаква кралица или принцеса може да живее сред тези планини и несъмнено той мисли, че хубавите дрехи, които носите, са част от плячката на баща ви или онзи, който някога минаваше за ваш баща, ако разказите за него са верни.

— Каквото и да стане, Ловецо, моето присъствие тук ще ви спаси за известно време. Червенокожите едва ли ще бъдат толкова жестоки, та да се опитат да ви измъчват пред очите ми!

— Защо не, Джудит? Нима мислите, че ще се отнесат към една бяла жена по-нежно, отколкото към своите? Вярно е, че вашият пол по всяка вероятност ще спаси самата вас от мъчения, но не ще върне свободата ви, а може да не спаси и скалпа ви. По-добре да не бяхте идвала, добра Джудит. Това с нищо няма да ми помогне, а на вас може много да навреди.

— Тогава нека споделя вашата съдба! — отвърна девойката всеотдайно и възторжено. — Докато съм при вас, те не ще ви ранят, ако е по силите ми да им попреча. Освен това…

— Освен това какво, Джудит? С какви средства бихте могла вие да спрете жестокостта на индианците или да осуетите техните пъклени планове?

— Може би с нищо, Ловецо — отвърна твърдо девойката. — Но аз мога да страдам наред с приятелите си и ако се наложи, да умра заедно с тях.

— Ах! Джудит, вие можете да страдате, но не ще умрете, докато не настъпи часът ви. Малко вероятно е красавица като вас да бъде сполетяна от по-тежка съдба, отколкото тази, да стане съпруга на индиански главатар. По-добре да бяхте останала на „ковчега“ или в „замъка“; но стореното е сторено. Вие обаче искахте да кажете нещо, когато спряхте при „освен това“?

— Опасно е да ви го кажа сега, Ловецо — отвърна девойката бързо и мина край пленника е привидно безразличие, за да може да му прошепне: — Необходим ни е само половин час. Никой от вашите приятели не дреме.

Ловецът й отговори само е един признателен поглед. След това се извърна към враговете си, готов да посрещне отново своите жестоки мъчения.

Между старейшините на групата се бе състояло кратко съвещание и те също бяха готови вече с решението си. След хитростта на Джудит, чийто неуспех бе довел до точно обратни резултати, миролюбивите намерения на Разцепения дъб се бяха поизпарили. И това беше съвсем естествено, тъй като лошото настроение на индианците се засили още повече от негодуванието, когато откриха колко лесно са щели да бъдат излъгани от една неопитна девойка. Сега те бяха разбрали вече напълно коя беше Джудит. Мълвата за нейната красота бе спомогнала за разобличаването й, а колкото до необикновеното облекло, свързаха го с пълната тайнственост, която заобикаляше двуопашатите животни, и от този миг то изгуби чародейното си въздействие.

Ето защо, когато Разцепеният дъб застана отново пред пленника, изразът на лицето му бе вече друг. Той се беше отказал от намерението да спаси Ловеца и вече не беше склонен да забавя началото на сериозната част от мъчението.

Тази промяна бе съобщена на младите хора и те се бяха заели усърдно с подготовката за очакваното зрелище. Клони от сухи дървета бяха натрупани бързо около стъблото, шишовете, които щяха да забиват в месото на жертвата, бяха събрани още преди съчките, приготвени бяха и ремъците, с които той щеше да бъде вързан отново за дървото.