Джеймс Купър - Ловецът на елени

— Англичаните са многобройни като листата на дърветата! Всеки хурон знае и чувства това.

— Разбирам те, главатарю! И ако бях довела със себе си отряд, щях да причиня тук неприятности. Моите млади воини и твоите млади воини щяха да се гледат враждебно, особено ако моите млади хора видеха, че този бледолик е вързан за мъчение. Той е голям ловец и много обичан във всички гарнизони наблизо и надалеч. Заради него щеше да се завърже битка и пътеката на ирокезите обратно към Канада щеше да се облее с кръв.

— По нея вече има толкова кръв — отвърна главатарят мрачно, — че заслепява очите ни. И моите млади хора виждат, че е само хуронска.

— Без съмнение, но още повече хуронска кръв щеше да се пролее, ако бях дошла, заобиколена с бледолики. Аз обаче съм чувала за Разцепения дъб и помислих, че ще бъде по-добре да го изпратя с мир в неговото село, за да остави там жените и децата си. И ако след това пожелае да дойде за нашите скалпове, ние ще го посрещнем. Той обича животни, направени от слонова кост, и малки пушки. Виж, донесла съм със себе си от тях, за да му ги покажа. Аз съм негов приятел. След като сложи тази неща при другите си имущества, той ще потегли за селото си, преди някой от моите млади хора да може да го настигне и после ще покаже на хората си в Канада какви богатства могат да дойдат да търсят тук сега, когато нашите Големи бащи отвъд Соленото езеро са си изпратили един на друг бойната секира. А аз ще отведа със себе си този голям ловец, от когото имам нужда, за да снабдява с дивеч дома ми.

Джудит, която беше достатъчно запозната с индианската фразеология, се стараеше да изразява мислите си образно, за да бъде разбрана най-лесно от тези хора и успя в това дори повече, отколкото очакваше. Ловецът превеждаше напълно добросъвестно и с още по-голяма готовност, защото девойката грижливо избягваше да произнесе каквато и да било лъжа — дан, която тя плащаше на отвращението на младия човек към измамата, смятана от него за подлост, недостойна за културен човек.

Предлагането на двата останали слона и на споменатите по-рано пистолети, единият от които беше напълно негоден след неотдавнашното произшествие, предизвика истинска сензация сред хуроните, но Разцепеният дъб го посрещна студено въпреки силното задоволство, с което предишния ден бе открил вероятното съществуване на животно с две опашки.

С една дума, този хладнокръвен и хитър индианец не можеше да бъде залъган тъй лесно, както хората си. И с честност, която на половината цивилизован свят би се сторила престараване, той отказа да приеме откупа, защото не желаеше да изпълни условията на дарителката.

— Нека моята дъщеря запази двуопашатите си свини, за да ги изяде, когато месото стане оскъдно — отвърна сухо той, — а също и малката пушка с две дула. Хуроните ще убиват сърни, когато са гладни, те имат дълги пушки, с които воюват. Сега този ловец не може да напусне младите ми хора, те искат да узнаят дали той е толкова храбър, колкото се хвали.

— Отричам това, хурон — прекъсна го Ловецът разгорещено, — да, решително го отричам, защото противоречи на истината и разума. Никой не ме е чувал да се хваля и няма да ме чуе, пък макар и да ме одерете жив и след това да изпечете оголеното ми месо с вашите адски жестокости. Може да съм нещастен и ваш пленник, но самохвалството не ми е присъщо.

— Младият бледолик се хвали, че не е самохвалец — отвърна хитрият вожд, — възможно е той да е прав. Чувам песента на една необикновена птица. Тя има много пъстри пера. Никой хурон не е виждал по-рано такива пера! Червените мъже биха се срамували да се завърнат в селата си и да кажат, че са пуснали пленника си заради песента на тази необикновена птица, а да не могат да назоват дори името й. Те не знаят дали е славейче, или дрозд. Това ще бъде голям позор; племето вече не ще разрешава на младите ми хора да скитат из горите, без да взимат със себе си своите майки, които да им казват имената на птиците!

— Можеш да запиташ за името ми вашия пленник — отвърна девойката, — казвам се Джудит. И птиците с пъстри пера имат имена.

— Не — отвърна лукавият хурон на сравнително добър английски език, като поиска да приложи отново отдавна изпитваната хитрост. — Няма питам пленник. Той изморен, трябва да почива. Ще питам моя дъщеря със слаб ум. Тя говори истина… Ела, дъще, отговаряй. Твое име Хети?

— Да, тъй ме наричат — отвърна девойката.

— А как нейно име?

— Тя е Джудит, макар понякога татко да я наричаше Джуд. Това е сестра ми Джудит, дъщерята на Томас Хътър — Томас Хътър, когото наричахте Водния плъх, макар да не беше никакъв воден плъх, а човек като вас. Но той живееше в една къща сред езерото и толкова.