Джеймс Купър - Ловецът на елени

Тъй като гредите не бяха еднакво дебели, отвън постройката изглеждаше грубовата и неравна. Ала издяланите им вътрешни страни придаваха и на пода, и на стените гладкост, приемлива както за живеене, тъй и за окото. Не по-малко забележителен бе коминът на „замъка“ — Хари привлече вниманието на спътника си върху него и му обясни как е бил изграден. Като материал използвали гъста глина, стягана в калъп от пръти и оставяна да се втвърди последователно — част по част — като се почне от основата. След като по тоя начин издигнали целия комин и го пристегнали здраво с външни подпори, запалили в огнището силен огън и го поддържали дотогава, докато коминът се изпекъл като тухла. Това съвсем не било лека работа и не им се удало напълно. Но като запушили пукнатините с глина, в крайна сметка се получило добро огнище с комин. То се намираше върху дървения под, подсилен отдолу с допълнителна подпора.

— Какво ли не хрумва на стария Том — добави Бързият Хари. — Той беше вложил душа и сърце в успешното изграждане на своя комин, който неведнъж заплашваше да се срути изцяло. Но явно е, че постоянството надвива дори и дима; сега Том разполага с удобна колиба, при все че в началото имаше всички изгледи коминът да се окаже само пукната тръба, от която да излизат пламъците и да заплашват с пожар.

— Изглежда, Хари, че ти знаеш цялата история на „замъка“, та дори и на стените и на огнището му — каза усмихнат Ловецът. — Нима любовта завладява човека дотолкова, че го кара да изследва историята на жилището на любимата си?

— Отчасти е така, момчето ми, а отчасти познанията ми се дължат и на наблюдение — отвърна със смях добродушният гигант. — През лятото, когато старецът строеше, ние — доста голяма група — бяхме дошли тук, край езерото, и му помогнахме в работата. Значителна част от ония изправени греди пренесох на собствените си рамене, а мога да те уверя освен това, мастър Нати, че брадвите здравата фучаха, когато се намирахме сред дърветата на брега. Старият дявол не е свидлив по отношение на храната и понеже често бяхме яли на неговата трапеза, решихме, че не ще бъде зле да го настаним в удобен дом, преди да заминем с насъбраните кожи за Олбъни. Да, много храна съм погълнал аз в колибите на Том Хътър. А Хети, макар и малко слабоумна, умее да си служи чудесно с тигана и скарата!

Докато двамата разговаряха така, тяхното кану постепенно се приближи до „замъка“ толкова, че беше необходим само още един-единствен удар с греблата, за да се озоват до малкия пристан. Той представляваше дървена платформа пред входа, около двадесет стъпки дълга и толкова широка.

— Старият Том нарича този своеобразен кей „преден двор“ — забеляза Бързият Хари, докато връзваше лодката, след като той и спътникът му я бяха напуснали, — а пък ония превзети благородници от фортовете го кръстиха „касъл корт“ — съдилището на „замъка“ — при все че не ми побира умът за какво съдилище 25 25 Игра на думи: корт (curt) значи едновременно и „двор“, и „съдилище“. Б. пр. може да става дума тук, дето няма и помен от закони. Впрочем излезе точно така, както предполагах — вътре няма жива душа, а цялото семейство е тръгнало да пътешества!

Докато Бързият се въртеше из „предния двор“ и оглеждаше остротите, въдиците, мрежите и останалите необходими принадлежности към една погранична колиба, Ловецът, чийто характер бе, общо взето, по-сдържан и спокоен, влезе в дома, овладян от любопитство, необичайно за човек, привикнал тъй отдавна с индианските обичаи.

Вътрешността на „замъка“ беше толкова безукорно спретната, колкото странна бе външността му. Цялата площ — около двадесет на четиридесет стъпки — бе разделена на няколко малки спални. Първото помещение, в което той влезе, служеше на обитателите едновременно и за дневна, и за кухня. Подредбата представляваше странна смесица, каквато обикновено се срещаше в самотните колиби от онова време по границата. По-голямата част от покъщнината се отличаваше с груба и крайно примитивна изработка. Ала в единия от ъглите имаше часовник в красива кутия от тъмно дърво и два или три стола, маса и писалище, явно дошли от жилище с по-претенциозна подредба. Часовникът тиктакаше усърдно, но грубите му оловни стрелки оправдаваха нескопосния си вид, сочейки единадесет часа, макар слънцето ясно да показваше, че пладне вече бе минало.

В стаята се намираше още и стар, масивен сандък. Кухненските съдове бяха от най-простите и далеч не многобройни, но всички бяха на мястото си и свидетелстваха за най-старателни грижи, полагани за поддържането им.