Джеймс Купър - Ловецът на елени

— Трябва да е дошла от мисионерите, Хари — чувал съм ги да говорят и да четат за нещо такова. Те казват, че някога си земята била заляна от вода и че Ной и децата му се спасили от удавяне, като построили голям кораб, наречен „ковчег“, и се качили на него, когато станал потопът. Някои делауери вярват в тая легенда, други я отричат; но ние с теб, които сме бели по рождение, би следвало да вярваме в нейната истинност… Впрочем виждаш ли някъде тоя „ковчег“?

— Той без съмнение е отплавал на юг или пък е закотвен в някой от заливите. Но нашето кану е готово за път и чифт весла като твоето и моето могат да го закарат за петнайсет минути до замъка.

След тази забележка Ловецът помогна на своя спътник да подредят различните вещи в лодката, която вече бе спусната във водата. Щом сториха това, двамата гранични обитатели скочиха в лодката и с мощен тласък я отблъснаха на четиридесет-петдесет метра от брега. Сетне Хари се настани в задния й край, а Ловецът седна при носа и с бавни, но силни удари на греблата кануто се плъзна по тихата водна повърхност към крайно чудноватата постройка, която Бързият бе нарекъл „Замъка на Водния плъх“.

На няколко пъти двамата мъже преставаха да гребат, за да се наслаждават на гледката около себе си; защото иззад полуостровчетата се откриваха нови и нови картини и младите хора имаха възможност да видят по-далечните краища на езерото или да огледат по-добре гористите планини. Единствените промени обаче се състояха в новите форми на хълмовете, в различните извивки на заливите, в разширяването на долината на юг и цялата земя изглеждаше накичена с празнични одежди от листа.

— Тая гледка стопля сърцето на човека! — възкликна Ловецът, когато спряха тъй за четвърти или пети път. — Езерото сякаш е създадено, за да прозрем по-дълбоко хубостите на девствените гори, водата и сушата. Значи, Хари, ти казваш, че всички тия прелести нямат законен собственик?

— Никой освен кралят не ги владее, момчето ми. Той може да предяви известни права от тоя род, но е толкова далеч, че претенциите му никога няма да обезпокоят стария Том Хътър, който си е присвоил владението и навярно ще го запази до края на живота си. Том не е скуотър 22 22 Скуотър — колонист, който разчиства участък от девствена гора и се занимава на него със земеделие. Б. пр. , тъй като не живее на сушата. Аз го наричам плувец.

— Завиждам на тоя човек! Зная, че не е хубаво, и се боря срещу това чувство, но все пак завиждам му! Не смятай, Хари, че кроя някакви планове да го изместя — в ума ми не е скрита подобна мисъл. Но просто не мога да сподавя малка завист. Това е естествено чувство, а в края на краищата и най-добрите измежду нас са чеда на природата и понякога проявяват подобни чувства.

— Достатъчно е да се ожениш за Хети и ще наследиш половината от имението — извика Бързият през смях. — Момата е хубавичка — ех, да не беше прелестта на сестра й, тя би минавала дори за красива, а пък и разумът й е толкова малко, че лесно ще я приучиш да разсъждава за всичко като теб. Ти само поеми от стареца грижата за Хети и сигурен съм, че той ще ти даде дял от всяка сърна, която успееш да убиеш на разстояние от пет мили около езерото.

— А има ли тук много дивеч? — запита внезапно другарят му, който почти не обръщаше внимание на закачките на Марч.

— Та тъкмо тук е царството му. Едва ли срещу тоя дивеч е натискан някога спусък, а колкото за траперите, те рядко посещават местността. Самият аз нямам кой знае колко работа тук; но Джуд тегли на една страна, а бобрите — на друга. През последните два сезона това същество ми струва над сто испански долара 23 23 От 16 в. до 18 в. среброто на световния пазар се доставяло главно от испанските владения в Америка — Мексико и Перу. Често испанските сребърни монети (пиастри) били наричани „испански долари“. Б. пр. и все пак не мога да сподавя желанието си да видя още веднъж лицето й.

— А червенокожите често ли посещават езерото, Хари? — продължи Ловецът, като следваше нишката на собствените си мисли.

— Е, идват и си отиват… кога на групи, кога поединично. Изглежда, че тая земя не принадлежи на определено туземно племе — и тъй попадна в ръцете на Хътъровото племе. Старецът ми разправи, че някакви хитреци се мъчели да изкопчат от мохоуките 24 24 Мохоуки — индианско племе, което живеело по бреговете на река Хъдзън и нейния приток Мохоук. То било главното племе в ирокезкия племенен съюз. Б. пр. документ, та да получат от Колонията права над земята. Но от тая работа не излязло нищо, защото с нея досега не се заел човек, достатъчно влиятелен, за да я свърши. Така че тоя пущинак все още си остава за вечно ползване на ловците.