Джеймс Купър - Прерията

В смръщените очи на Ейбирам припламна злобно пламъче, което издаде притаения му гняв, но в миг угасна пред невъзмутимото хладно лице на скватера и това показа, че смелият дух на единия бе надделял над страхливата природа на другия.

Доволен от явната си победа, каквато неведнъж бе постигал при подобни случаи, Ишмаел продължи разговора спокойно, преминавайки вече по-открито към бъдещите си планове.

— Не можеш да отречеш, че справедливостта изисква всеки да си получи заслуженото — поде той. — Откраднаха ми всичкия добитък, ала имам план как да си възвърна загубеното, без да бъда ощетен. Нещо повече: когато при сделка човек полага труд и за двете страни, глупак ще бъде, ако не вземе нещо за себе си като комисиона.

Тъй като скватерът, поразпален от важността на въпроса, заяви това високо, трима-четирима от синовете му, които се изтягаха без работа под скалата, се приближиха с ленивата походка, присъща на цялото семейство.

— Подвикнах на Елен Уейд, която наблюдава от върха на скалата, да я запитам не се ли вижда нещо — забеляза най-големият син, — но тя не отговаря, само клати глава. Елен е твърде неразговорлива за жена. Не е зле да се научи поне на добри обноски, това няма да й развали красотата.

Ишмаел вдигна очи към мястото, откъдето девойката зорко наблюдаваше наоколо, без да ги чува. Тя бе седнала на края на най-горния зъбер, до палатката, на не по-малко от двеста стъпки над равнината. От такова разстояние се различаваха само общите очертания на фигурата й, русите коси, развявани от вятъра зад раменете, и очите, втренчени неподвижно в някаква далечна точка сред прерията.

— Какво има, Нел? — подвикна Ишмаел с гръмовития си глас, който заглуши свистенето на вятъра. — Видя ли нещо по-голямо от лалугер, изскочил от дупката си?

Устните на Елен се разтвориха; тя се изправи, доколкото позволяваше малкият й ръст, без да откъсва очи от неизвестния предмет, но гласът й, ако изобщо бе проговорила, не беше достатъчно силен, за да се чуе през вятъра.

— Това момиче май наистина вижда нещо по-интересно от бивол или лалугер! — продължи Ишмаел. — Хей, Нел, момиче, оглуша ли? Отговаряй де, Нел!… Дай, Боже, да вижда цяла армия червенокожи, защото ще ми бъде много приятно да им платя за любезността под защитата на тези дънери и камънаци!

Тъй като скватерът съпроводи самохвалната си реч със съответни жестове и погледна поред всеки от синовете си, които го бяха наобиколили, самоуверени като него, той отклони погледите им от Елен към собствената си особа; но сега, когато и той, и те се обърнаха едновременно да видят какво ще направи по-нататък девойката-часовой, на мястото, където бе стояла преди малко, вече нямаше никой.

— Бог да ме убие — възкликна Ейза, най-флегматичният от братята, — ама вятърът май е издухал момичето!

Известно вълнение премина сред младежите, което може би показваше, че коравите им сърца не бяха равнодушни към засмените сини очи, светлорусите коси и румените бузи на Елен. Те зяпаха в тъпо недоумение опустялата скална издатина и се споглеждаха объркано, дори малко разтревожено.

— Напълно е възможно! — вметна друг. — Седеше на пропукан камък и повече от час все мислех да й кажа, че е опасно.

— Не се ли развява нейната панделка там долу на склона? — извика Ишмаел. — Хей! Кой се върти около палатката? Не ви ли казах на всички…

— Елен! Това е Елен! — прекъснаха го в един глас синовете му и в този миг девойката се появи отново, за да сложи край на всички догадки и да избави не една ленива душа от непривично вълнение. Изскачайки изпод платнището на палатката, с лека, безстрашна стъпка Елен се върна на шеметния връх и като сочеше към прерията, заговори бързо и разпалено на някакъв невидим слушател.

— Нел се е побъркала! — рече Ейза малко пренебрежително и все пак поразтревожен. — Това момиче спи с отворени очи и сънува свирепите зверове с трудни имена, за които докторът й разправя непрекъснато.

— Може би девойчето е открило разузнавач на сиуксите? — каза Ишмаел, вглеждайки се в равнината.

Но Ейбирам многозначително му зашепна нещо и Ишмаел отново стрелна очи нагоре — и тъкмо навреме, за да забележи как платнището на палатката се заклати, но явно не от подухването на вятъра.

— Нека се опита, ако смее! — процеди през зъби скватерът. — Но те познават добре нрава ми, Ейбирам, за да се шегуват с мене!

— Погледни сам! Ако завесата не е вдигната, значи, съм сляп като бухал посред бял ден.

Ишмаел тупна яростно с приклада на пушката си о земята и закрещя толкова силно, че Елен веднага би го чула, ако вниманието й не беше заето с далечния предмет, който все така необяснимо привличаше погледа й.