Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

И оттогава пиша настоящите пояснения.

Много съм уморен — а усилията, които ми костваше преместването, ме изтощиха още повече. Струва ми се, че няма да мине много време и…

Има едно-две неща, които искам да подчертая.

Престъпленията на Нортън бяха извършени съвършено.

Моето не е. И нямах намерение да бъде.

За мен най-лесно и най-добре щеше да бъде, ако бях го убил съвсем открито — да кажем, по случайност, с мъничкия ми пистолет. Щях да се престоря на разстроен и разкаян — ох, каква нещастна грешка. Щяха да кажат: «Изкуфелият му старец не е знаел, че пистолетът е бил зареден — ce pauvre vieux 27 27 Ce pauvre vieux (фр.) — горкият стар човек. — Бел. пр. .»

Но реших да не е така. Ще ви кажа защо.

Защото, Хейстингс, предпочетох да бъда «честен».

Mais oui, честен! Ще направя всичко, за което толкова често сте ме обвинявали, че не го правя. Ще играя честно с вас. Но ще ви накарам да се поизпотите. Играя по правилата. Имате чудесната възможност да разкриете истината.

В случай, че не ми вярвате, ще ви изброя всичките улики.

Ключовете.

Знаете, защото ви го казах , че Нортън пристигна тук след мене. Знаете, защото ви казаха , че съм си сменил стаята, след като пристигнах. Знаете, защото и това ви бе казано , че след като съм дошъл в Стайлс, ключът от стаята ми изчезна и си поръчах нов.

Ето защо, когато се запитате «кой би могъл да убие Нортън?» и «Кой би могъл да го застреля и въпреки това да излезе от стаята (както изглежда), заключена отвътре, след като ключът е в джоба на Нортън?»…

Отговорът е: «Еркюл Поаро, който след като е пристигнал тук, е притежавал дубликат от ключа на една от стаите».

Човекът, когото сте видял в коридора.

Лично аз ви попитах, дали сте сигурен, че човекът, когото сте видял в коридора, е бил Нортън. Останахте изненадан. Попитахте ме дали не намеквам, че може да не е бил Нортън. Отговорих ви правдиво, че изобщо не намеквам подобно нещо. (Естествено, след като бях положил толкова много труд, за да създам впечатлението, че е бил Нортън.) После ви зададох въпрос за височината му. Казах, че всички мъже тук са много по-високи от Нортън. Но имаше един, който беше по-нисък от Нортън — Еркюл Поаро. Но всеки би могъл сравнително лесно, да увеличи височината си, като използва по-високи токове или постави стелки в обувките си.

Останахте с впечатлението, че съм безпомощен инвалид. Но защо? Само защото аз казах , че е така. И бях освободил Джордж. Такова бе и последното ми указание за вас: «Идете и поговорете с Джордж».

Отело и Клути Джон ви показват, че X беше Нортън.

Тогава, кой би могъл да убие Нортън?

Само Еркюл Поаро.

И ако бяхте се замислили върху всичко това, всичко щеше да си дойде на мястото, нещата, които бях казал и направил, необяснимата ми сдържаност. Сведения от лекарите в Египет, от моя личен лекар в Лондон, че не съм в невъзможност да ходя. Доказателството на Джордж, че нося перука. Нещо, което не можех да прикрия, но бяхте длъжен да забележите, бе фактът, че куцам много повече от Нортън.

И най-накрая, изстрелът от пистолета. Единствената ми грешка. Зная, че трябваше да го застрелям в слепоочието. Не можех да си позволя да рискувам и куршумът да отиде накриво. Не, застрелях го симетрично — в самия център на челото…

О, Хейстингс, Хейстингс, това би трябвало да ви подскаже истината.

Но може би, въпреки всичко, да сте се досетили за истината, а? Може би, когато четете настоящето, вече знаете истината.

Но нещо ми подсказва, че не е така… Не, прекалено доверчив сте… Имате прекалено добър характер…

Какво друго да ви кажа? Мисля, ще разберете, че и Франклин, и Джудит са знаели истината, но никога нямаше да ви я кажат. Двамата ще бъдат щастливи заедно. Ще бъдат бедни и безброй тропически насекоми ще ги хапят и ще боледуват от неизвестни болести — но ние всички си имаме собствени представи за стойностите в живота, нали?

А вие, мой бедни и самотен Хейстингс? Ах, сърцето ми се къса за вас, скъпи ми приятелю. За последен път, бихте ли приели един съвет от стария Поаро?

След като прочетете писанието ми, качете се на влак, кола или автобус и идете да намерите Елизабет Коул, позната още като Елизабет Личфийлд. Дайте й да прочете това или й го разкажете. Кажете й, че и вие самият бихте могли да направите онова, което е сторила сестра й Маргарет — само че Маргарет Личфийлд не е имала на разположение зоркото око на Поаро. Помогнете й да забрави кошмара, покажете й, че баща й не е бил убит от дъщеря му, а от симпатичния семеен приятел, от «честния Яго» — Стивън Нортън.