Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

Кариерата му била бляскава, но не така, както й се искало на нея. Способностите му никога нямало да го направят известен във вестниците, нито пък щели да му създадат име на Харли Стрийт 26 26 Улица в Лондон, на която се намират кабинетите на много известни лекари. — Бел. пр. . Щял да бъде известен само на половин дузина свои колеги, а статиите му щели да бъдат публикувани само в специализираните издания. Широката публика никога нямала да научи името му, а пък и нямало вероятност да направи пари.

И ето, че се появява Бойд Карингтън — завърнал се от Изтока, сдобил се с титлата на баронет и с пари. Бойд Карингтън винаги е изпитвал нежни чувства към хубавата седемнайсетгодишна девойка, за която за малко не се оженил. Тръгнал за Стайлс, предлага и на семейство Франклин да дойдат с него, и Барбара решава да отидат.

Но какво дълбоко разочарование! Явно, обаянието й над богатия привлекателен мъж никак не е намаляло, но той е със старомодни разбирания — не е мъж, който би одобрил развода. А и Джон Франклин е бил против развода. Ако Джон Франклин умре, тогава тя би могла да се превърне в лейди Бойд Карингтън — и животът й би могъл да стане прекрасен!

Според мен, Нортън е разбрал, че тя е съвсем узряла за действия.

Всичко бе съвсем очевидно, Хейстингс, ако се позамислите малко. Първоначалните няколко предпазливи стъпки, за да види доколко обича съпруга си. Но тя прекали до известна степен — започна да мърмори, че трябвало «да се сложи край на всичко», защото му била в тежест.

А после започва да се държи по съвсем друг начин. Започва да се бои, че Франклин може да извърши експеримента върху себе си.

Трябваше да ни стане ясно, Хейстингс! Искала е да бъдем подготвени, че Джон Франклин ще умре от отравяне с фисостигмин. Не става въпрос, нали разбирате, че някой ще се опита да го отрови — о, не! — просто научен експеримент. Франклин поглъща безобидния алкалоид, а той се оказва отровен в крайна сметка.

Лошото е, че всичко стана много бързо. Казахте ми, че никак не й станало приятно, когато видяла, че сестра Крейвън гледа на ръка на Бойд Карингтън. Сестра Крейвън е привлекателна млада жена, която не е безразлична към мъжете. Опитала се е да се хареса на Франклин, но без резултат. (Оттам и омразата й към Джудит.) Подхваща любовни отношения с Алъртън, но много добре знае, че е несериозен. И неизбежно хвърля око на богатия и все още привлекателен сър Уйлям, който вероятно никак не се е противил да бъде харесван. Вече бил споменавал, че сестра Крейвън е добро и хубаво момиче.

Барбара Франклин се стресва и решава да действа бързо. Колкото по-бързо стане затрогваща, очарователна и поддаваща се на утешения вдовица, толкова по-добре.

И така, след истеричната й сутрин, Барбара нагласява декорите.

Знаете ли, приятелю мой, че изпитвам известно уважение към африканските зърна. Този път, разбирате ли, те си свършиха работата. Запазиха живота на невинния и убиха виновника.

Мисис Франклин ви кани всички в стаята си. Прави кафе с много шум и показност. Както ми казахте, нейната чаша е до нея, а кафето на съпруга й е от другата страна на въртящата се масичка-библиотека.

После се появяват падащите звезди и всички излизат навън, а само вие, приятелю, оставате с вашата кръстословица и спомените си — и за да прикриете вълнението си, завъртвате библиотечката, за да търсите някакъв цитат от Шекспир.

И така, всички се връщат в стаята и мисис Франклин изпива чашата с отрова, предназначена за уважавания учен Джон, а самият Джон Франклин изпива чудесното чисто кафе от чашата на хитрата мисис Франклин.

Но разберете, Хейстингс, че макар и да разбирах какво се е случило, на мен ми беше ясно, че отговорът може да бъде само един. Нямах никакви доказателства за случилото се. И ако се установеше, че смъртта на мисис Франклин е всичко друго, но не и самоубийство, подозрението неминуемо щеше да падне или върху Франклин, или върху Джудит. Върху двама души, които бяха напълно и безусловно невинни. Така че направих онова, за което сметнах, че имам пълното право да го направя — повторих съвсем случайните твърдения на мисис Франклин, че щяла да сложи край на живота си, но им придадох особено значение и ги изложих напълно убедително.

Бях убедителен — и вероятно бях единственият, който можеше да го направи. Защото ви е известно, че показанията ми имаха тежест. Защото съм човек с опит, когато става въпрос за убийство — а щом като аз съм убеден, че е било самоубийство, е, тогава ще се приеме като самоубийство.