Агата Кристи: Загадката на Ендхаус

— И вие не можете да ми кажете каква е била повредата?

— Можете да отидете и да попитате в гаража на Мот. Те знаят. Някаква съвсем проста част от механизма, която била отвинтена, ако не се лъжа. Чудех се дали момчето на Елин (моята прислужница, която ви отвори, има малко момче) не е направило нещо. Момчета обичат да бърникат в коли. Разбира се, Елин се закле, че детето изобщо не се е доближавало до колата. Все ми се струва, че нещо трябва просто да се е разхлабило въпреки приказките на Мот.

— Къде ви е гаражът, мадмоазел?

— От другата страна на къщата.

— Заключен ли го държите?

Ник широко отвори очи от изненада:

— О, не! Разбира се, не.

— Всеки би могъл да чопли колата, без да бъде забелязан?

— Ами… да… предполагам. Но това е толкова глупаво?

— Не, мадмоазел. Не е глупаво. Вие не разбирате. Вие сте в опасност… сериозна опасност. Аз ви го казвам. Аз! Не знаете ли кой съм аз?

— Не — промълви Ник със затаен дъх.

— Аз съм Еркюл Поаро.

— О! — каза Ник с някакво равнодушие. — О, да!

— Името ми ви е познато, а?

— О, да!

Тя гузно се сви. В очите и се появи изражение на хванато зверче. Поаро не сваляше поглед от нея.

— Не сте спокойна. Предполагам, това означава, че не сте чели книгите ми.

— Е… не… не всичките. Но зная името, разбира се.

— Мадмоазел, вие сте учтива малка лъжкиня. (Аз трепнах, понеже си спомних, че бях чул същите думи да се казват в хотел „Маджестнк“ същия следобед.) Аз забравих… вие сте още дете… не сте могли да чуете. Славата отминава тъй бързо! Моят приятел… той ще ви каже.

Ник обърна очи към мене. Леко смутен, се поизкашлях.

— Мосьо Поаро е… ъ-ъ-ъ… беше… прочут детектив — обясних аз.

— О, приятелю! — Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Mais dites done. 16 16 Mais edites done! (фр.) — Че кажете де! — Б.пр. Че кажете й на мадмоазел, че аз съм единственият, ненадминатият детектив, най-великият, който някога е живял на света!

— Сега това вече не е нужно — студено възразих аз — Вие й го казахте сам.

— Е, да! Но щеше да е по-приятно, ако бих могъл да запазя скромността. Човек не бива да си пее сам похвали.

— Човек не бива да държи куче, а да лае сам той — съгласи се Ник с подигравателно съчувствие. — Как е името на кучето, между другото. Предполагам, доктор Уотсън?

— Казвам се Хейстингс — казах й хладно.

— Сражение в… 1066 година — рече Ник — Кой казва, че нямам образование? Е, всичко това е съвсем, съвсем чудесно! Мислите ли, че някой наистина иска да ми види сметката? Колко увлекателно! Но, разбира се, такива неща не се случват в действителност. Само в книги. Предполагам, че мосьо Поаро е като хирург, който е измислил нова операция, или лекар, който е открил някаква рядка болест и иска всеки да я има.

— Sacre tonnerre! 17 17 Sacre tonnerre! (фр.) — Дявол да го вземе! — Б.пр. — кресна Поаро. — Ще се държите ли сериозно? Тия днешни младежи, нищо ли не може да ви накара да бъдете сериозни? Нямаше да бъде шега, мадмоазел, ако лежахте в градината на хотела, хубав малък труп, с хубава дупчица в главата вместо в шапката. Тогава нямаше да се смеете, нали?

— Задгробен смях, разнесъл се на сеанс — каза Ник. — Но сериозно, мосьо Поаро, всичко това е много любезно от ваша страна и така нататък, обаче цялата тая история трябва да е случайност.

— Вие сте упорита като дявола!

— Точно оттам идва и името ми. Хората вярваха за дядо ми, че е продал душата си на дявола. Всички тука го наричаха Стария Ник, както наричат дявола. Той си беше проклето старче, но много забавен. Аз го обожавах. Навсякъде ходех с него и хората ни наричаха Стария Ник и Младата Ник. Истинското ми име е Магдала.

— Това е необикновено име.

— Да, един вид семейно. В семейство Бъкли е имало безброй Магдали. Ето една от тях — Тя кимна към закачен на стената портрет.

— Аха! — рече Поаро. Сетне погледна портрета, който висеше над камината, и попита: — Това ли е дядо ви, мадмоазел?

— Да, чудесен портрет, нали? Джим Лазаръс искаше да го купи, но аз не се съгласих да го продам. Изпитвам особена обич към Стария Ник.

— О! — Поаро помълча една минута, после заговори много сериозно: Revenons a nos moutons. 18 18 Revenons a nos moutons (фр.) — „Да се върнем при овцете“, сиреч: да се върнем на въпроса. — Б.пр. Слушайте, мадмоазел: умолявам ви да бъдете сериозна. Вие сте в опасност. Днес някой е стрелял във вас с маузер…

— С маузер ли?

Тя беше поразена.

— Да, защо? Познавате някого, който има маузер.

Тя се усмихна.

— Самата аз имам.

— Вие имате?