Агата Кристи: Загадката на Ендхаус

Аз си казах: „Да разсъждаваме просто. Какво се е случило всъщност?“

И видях, че в действителност се беше случило само едно нещо: Маги Бъкли е била убита. Нищо друго! Но кой може да е искал смъртта на Маги Бъкли?

И тогава си помислих за нещо друго — за няколко глупави забележки, които Хейстингс беше направил само пет минути преди това. Той каза, че имало много галени имена за Маргарет: Маги, Марго и така нататък, И внезапно в ума ми възникна въпросът: какво ли е било истинско име на мадмоазел Маги?

После, tout d’un coup 102 102 Tout d’un coup (фр.) — Изведнъж. — Б.пр. , ми светна пред очите! Да предположим, че името й е било Магдала! То е семейно име в рода Бъкли, както ми беше казала мадмоазел Ник. Две Магдали Бъкли. Да предположим…

Преповторих си наум писмата на Майкъл Ситън, които бях чел. Да, нямаше нищо невъзможно. Там се споменаваше Скарбъро, но Маги е била в Скарбъро заедно с Ник — така ми беше казала майка й.

И това обясняваше една подробност, която ме беше дразнила. Защо писмата бяха толкова малко? Ако някое момиче изобщо пази любовните си писма, то пази всичките. Защо са подбрани толкова малко? Има ли в тях нещо особено?

И тогава си спомних, че в тях не се споменаваше никакво име. Те всички започваха различно, но започваха с някакво нежно обръщение. Никъде в тях не се споменаваше името „Ник“.

И имаше още нещо, нещо, което е трябвало да забележа веднага, което натрапваше истината.

Какво беше то?

Ами ето какво. Мадмоазел Ник се подложила на операция от апандисит на двадесет и седми февруари. Има едно писмо от Майкъл Ситън, датирано втори март, но в него не се говори за никакво безпокойство, за болест или нещо необикновено. Това е трябвало да ми подскаже, че писмата са били писани до съвсем друго лице.

Тогава прегледах съставения от мене списък с въпроси. И отговорих на тях в светлината на новото си хрумване.

При всички въпроси с изключение на няколко отделни случая резултатът бе прост и убедителен. А така отговорих и на друг въпрос, който си бях задавал по-рано: Защо мадмоазел Ник си купи черна рокля? Отговорът беше, че тя и братовчедка й трябваше да бъдат облечени еднакво, а червеният шал да подчертава още повече сходството. Правилният и убедителен отговор беше тоя, а не другият. Никое момиче не би си купило траурна рокля, преди да узнае, че нейният любим е умрял. Такава постъпка би била изкуствена… неестествена.

И тъй аз на свой ред поставих своята малка драма. И това, за което се надявах, се случи! Ник Бъкли се държа твърде несдържано по въпроса за скривалището. Тя заяви, че нямало подобно нещо. Но ако имаше — а аз не виждах никаква причина Елин да го е измислила, — Ник трябваше да знае за него. Защо се държа така несдържано? Имаше ли вероятност да е скрила пистолета именно там? С тайното намерение да го използува, за да хвърли подозрението върху някой друг по-нататък?

Дадох й да разбере, че обстоятелствата са много неблагоприятни за мадам. Това отговаряше на нейните планове. Както го бях предвидил, тя не можа да устои на изкушението да създаде решаваща улика. Освен това така щеше да е по-безопасно за нея. Елин можеше да намери тайното скривалище и пистолета в него!

Ние всички сме тука, това е сигурно. Тя чака вън да й дойде ред да се появи. Сега е съвършено безопасно — мисли тя — да вземе пистолета от скривалището и да го сложи в палтото на мадам…

И с това в края на краищата се издава…

Фредерика потрепера.

— Въпреки всичко — каза тя — радвам се, че й дадох часовника си.

— Добре сте сторили, мадам.

Тя бързо вдигна очи към Поаро.

— И това ли знаете?

— Ами какво ще кажеш за Елин? — намесих се аз. — Дали е знаела или подозирала нещо?

— Не. Аз я попитах. Тя ми каза, че решила да остане в къщата нея вечер, понеже според собствените й думи мислела, че „нещо ще стане“. Явно Ник твърде решително я подканвала да отиде да гледа фойерверка. Беше доловила неприязънта на Ник спрямо мадам. Тя ми каза, че „със сърцето си усещала, че нещо ще стане“, но е мислила, че то ще се случи на мадам. Била познавала душицата на госпожица Ник — каза тя — и тя винаги си била чудновато момиченце.

— Да — промърмори Фредерика. — Да, нека мислим за нея така. Чудновато момиченце. Чудновато момиченце, което не е могло да превъзмогне себе си… Поне аз ще мисля така.

Поаро взе нейната ръка и с нежно внимание я поднесе към устните си.

Чарлз Вайз неспокойно се размърда.

— Това ще е много неприятна история — тихо промълви той. — Предполагам, че трябва да се погрижа да й намеря някакъв защитник.