Агата Кристи: Загадката на Ендхаус

— Той беше мой съпруг — повтори Фредерика. В гласа й звучеше безкрайна умора. Тя се отпусна на стола, който й донесе Лазаръс. — Струва ми се, че сега бих могла да ви разкажа всичко. Той беше… съвършено пропаднал. Беше наркоман. Той ме научи да вземам наркотици. Откакто съм го напуснала, се боря с тоя навик. Мисля… най-после… почти съм се излекувала. Но беше много… трудно. Ах, ужасно трудно! Никой не може да си представи колко трудно! Аз все не можех да се отърва от мъжа си. Той току изникваше отнякъде и ми искаше пари… със заплахи. Своеобразно изнудване. Ако не му дам пари, щял да се самоубие. Това беше вечната му заплаха. После започна да заплашва, че ще ме застреля. Беше неуравновесен. Ненормален, луд… Предполагам, че той е застрелял Маги Бъкли. Не е искал да убие нея, разбира се. Трябва да е мислил, че съм аз. Предполагам, че е трябвало да го кажа. Но в края на краищата аз не бях сигурна. А тия странни покушения върху Ник ме караха да мисля, че може всъщност и да не е той. Може да е бил някой съвсем друг. А после, един ден видях нещо писано от него върху откъснато парченце хартия на масата на мосьо Поаро. Беше част от писмо, което беше пратил на мене. Тогава разбрах, че мосьо Поаро е по неговите следи. Оттогава смятах, че всичко е само въпрос на време… Но не мога да разбера тая работа с бонбоните. Защо може да е искал да отрови Ник? От друга страна, не виждам как е могъл да има пръст в тая история. Аз съм си блъскала и блъскала ума…

Тя закри лицето си с двете ръце, после ги свали и завърши с някаква странна трогателност:

— Това е всичко…

Лазаръс избърза при нея.

— Скъпа — промълви той. — Скъпа!

Поаро отиде при бюфета, наля чаша вино, донесе й го и остана при нея, докато тя го изпи.

Фредерика му подаде чашата и се усмихна.

— Мина ми — каза тя. — Какво… какво би трябвало да направим сега?

Тя погледна Джап, но инспекторът поклати глава.

— Аз съм в отпуска, госпожо Райс. Дошъл съм само, за да услужа на стар приятел и нищо повече. С тоя случай се разпорежда полицията на Сейнт Лу.

Фредерика погледна Поаро.

— А мосьо Поаро се разпорежда с полицията на Сейнт Лу.

— Oh, quelle idee, madame! Аз съм само един скромен съветник.

— Мосьо Поаро — обади се Ник, — не бихме ли могли да потулим тая история?

— Вие го желаете това, мадмоазел?

— Да. В края на краищата най-засегнатата от цялата тая работа съм аз. А сега срещу мене вече няма да има покушения.

— Да, това е вярно. Сега срещу вас вече няма да има покушения.

— Вие мислите за Маги. Но, мосьо Поаро, нищо вече не може да върне Маги между живите. Ако дадете на всичко това гласност, само ще причините страшно много страдания на Фредерика и ще я превърнете в жертва на вестникарите, а тя не го е заслужила.

— Казвате, че не го е заслужила?

— Разбира се, че не е! Аз ви казах още в самото начало, че мъжът й е звяр. Тая вечер вие го видяхте какъв е бил. Е, той е мъртъв. Нека с това да сложим край на всичко. Нека полицията си търси човека, който е убил Маги. Те просто няма да го намерят и толкова.

— И тъй, това е вашата дума, мадмоазел? Да потулим всичко.

— Да. Моля. О, моля ви се! Моля ви се, скъпи мосьо Поаро!

Поаро бавно обиколи с поглед присъствуващите.

— Какво ще кажете всички вие?

Един по един ние му отговорихме.

— Съгласен съм — казах аз, когато Поаро погледна към мене.

— Аз също — каза Лазаръс.

— Не можем да направим нищо по-хубаво — обади се Чаленджър.

— Да забравим всичко, което стана тая вечер тука — решително се изказа Крофт.

— Имате ли сметка да кажете нещо друго! — подхвърли Джап.

— Не ме съдете твърде жестоко, миличка — каза с подсмърчане госпожа Крофт на Ник, която я изгледа презрително, без да й отговори.

— Елин?

— Аз и Уилям думичка няма да продумаме. Който си пази устата, той си пази душата.

— А вие, мосьо Вайз?

— Такова нещо не бива да се потулва — отговори Чарлз Вайз. — Фактите трябва да се съобщят на надлежното място.

— Чарлз! — възкликна Ник.

— Съжалявам, мила. Аз съдя за всичко от гледна точка на закона.

Поаро изведнъж се изсмя.

— И тъй вие сте седем срещу един. Добрият Джап е неутрален.

— Аз съм в отпуска — широко се усмихна Джап. — Аз не влизам в сметка.

— Седем на един. Само мосьо Вайз остава да държи… за закона и реда! Знаете ли, мосьо Вайз, вие сте човек с характер!

Вайз сви рамене:

— Положението е съвършено ясно. Ние можем да направим само едно нещо.

— Да, вие сте честен човек. Eh bien, аз също вземам страната на малцинството. Аз също държа на истината.