Агата Кристи - Загадката на Ендхаус

Всички продължаваха да мълчат, изумени. Поаро погледна Вайз.

— Имахте ли някаква представа за това?

Вайз поклати глава:

— Знаех, че Филип Бъкли е бил в Австралия. Но никога не съм чувал никакви слухове за някакъв скандал там.

Той погледна въпросително госпожа Крофт.

— Не, от мене няма да изтръгнете нито дума. Никога досега не съм казала нито дума, няма да кажа и занапред. Тая тайна ще я отнеса в гроба.

Вайз не се обади. Той седеше и спокойно почукваше с молив по масата.

— Предполагам, мосьо Вайз. — Поаро се наведе напред, — че като най-близък сродник, бихте могли да оспорите правилността на това завещание. Доколкото зная, тука става въпрос за огромно състояние, за което не се е знаело нищо, когато е било написано завещанието.

Вайз го изгледа студено.

— Завещанието има пълна законна сила. Никога и наум не би ми дошло да оспорвам разпорежданията на братовчедка ми относно имуществото й.

— Вие сте честен човек — каза с одобрение госпожи Крофт — и аз ще се погрижа да бъдете възнаграден за честността си.

Чарлз се посви от тая благонамерена, но малко не уместна забележка.

— Е, майко — заговори господин Крофт със зле при крит възторг в гласа, — това е изненада! Ник не ни каза какво прави.

— Милото, скъпо момиче! — промърмори госпожи Крофт и вдигна кърпичката си към очите. — Бих искала да може тя да погледне долу и да ни види сега. А може и да ни вижда, кой знае?

— Може би — съгласи се Поаро.

Изведнъж като че ли му дойде някаква необикновена мисъл. Той огледа всички присъствуващи.

— Една идея! Насядали сме всички около маса. Хайде да направим сеанс!

— Сеанс ли? — попита госпожа Крофт, донякъде възмутена. — Че нали…

— Да, да, ще бъде извънредно интересно. Ето, Хейстингс обладава необикновени способности на медиум! — („Защо пък ме избира мене? — помислих си аз“) — Представя ни се изключителен случай да влезем във връзка с другия свят! Аз чувствувам, че условията са благоприятни. Не чувствувате ли същото, Хейстингс?

— Да — твърдо заявих аз, решил да изиграя ролята.

— Добре. Знаех си аз. Бързо, лампите!

Той веднага скочи и ги загаси. Цялата игра бе натрапена на присъствуващите, преди да можеха да се съпротивят, дори и да бяха искали да го направят. Всъщност те все още бяха, както ми се струва, зашеметени от изумилото ги завещание.

В стаята не беше съвсем тъмно. Пердетата бяха дръпнати, а прозорецът отворен, понеже беше топла нощ, и оттам идваше мъждива светлина. След като поседяхме една-две минути в мълчание, аз започнах да различавам смътните очертания на мебелите. Много се чудех какво трябва да правя и от все сърце кълнях Поаро, дето не беше ми дал предварително никакви наставления.

Обаче аз затворих очи и задишах много тежко.

След малко Поаро стана и се приближи на пръсти до стола ми. Сетне се върна на мястото си и пошепна:

— Да, той е вече в транс. Скоро… ще стане каквото ще стане.

Има нещо особено в това положение — да седиш на тъмно и да чакаш, — което изпълва душата с непоносимо мрачно предчувствие. Зная, че сам аз станах жертва на нервите си, а какво ли оставаше за другите. И все пак аз поне имах представа какво щеше да се случи. Аз знаех единствения съществен в случая факт, неизвестен на никой друг.

И въпреки всичко това сърцето ми се обърна наопаки, когато видях вратата на трапезарията бавно да се отваря.

Тя се отвори съвършено безшумно (трябва да е била смазана) и въздействието беше наистина ужасяващо. Вратата бавно се отвори и за една-две минути това беше всичко. С отварянето й в стаята като че ли нахлу струя студен въздух. Това беше, предполагам, най-обикновено течение или полъх от градината, долетял през отворения прозорец, но той подействува като гробовния студ, за който се говори във всички истории с привидения, които съм чел някога.

А после ние всички го видяхме! В рамката на вратата се очерта някаква бяла призрачна фигура. Ник Бъкли…

Тя се запъти напред бавно и беззвучно, с някакво плаващо безплътно движение, което действително произвеждаше впечатлението на нещо неземно…

Тогава разбрах каква артистка е загубил светът. Ник беше мечтала да изиграе някаква роля в Крайната къща. Сега я играеше и аз бях убеден, че й се наслаждава до дъното на душата. Тя я играеше великолепно.

Тя навлезе с това плаващо движение по-навътре в стаята и мълчанието се наруши.

От инвалидния стол до мене се чу задавен вик. Господин Крофт издаде някакъв гъргорещ звук. Чаленджър уплашено изруга. Чарлз Вайз като че ли се подръпна назад със стола си. Лазаръс се наведе напред. Единствена Фредерика остана безмълвна и неподвижна.