Агата Кристи: Загадката на Ендхаус

— А какво беше то?

— Те създадоха впечатлението, че животът на мадмоазел Ник е в опасност. Но аз ще започна от по-рано. Ще ви разкажа историята така, както я сглобих, а не както съм я скърпвал от непълни данни и на проблясъци. И тъй да започнем с това, че имаме насреща си това момиче, тая Ник Бъкли, млада и красива, безскрупулна, страстно и сляпо привързана към семейната си къща.

Чарлз Вайз кимна:

— Нали ви го казах.

— И бяхте прав. Мадмоазел Ник обичаше Крайната къща. Но нямаше пари. Къщата беше ипотекирана. Трябваха й пари, на всяка цена й трябваха пари, а не можеше да ги намери. Тя се запозна с тоя младеж Ситън в Льо Туке, той се увлече по нея. Тя знае, че по всяка вероятност той ще наследи чичо си и че тоя чичо е човек на милиони. Добре, че смята, че звездата й е изгряла. Но той всъщност не е сериозно увлечен. Тя му се вижда само много забавна и нищо повече. Срещат се в Скарбъро, той я качва на своя самолет, но после… идва разривът. Той се запознава с Маги и се влюбва в нея от пръв поглед.

Мадмоазел Ник е покрусена. Нейната братовчедка Маги, която тя никога не е смятала дори за хубава! Обаче за младия Ситън тя е „по-друга“. За него тя е единствената на света. Те се сгодяват тайно. Само един човек знае това, трябва да го знае. Тоя човек е мадмоазел Ник. Бедната Маги, тя се радва, че има поне един човек, с когото може да говори. Без съмнение тя чете на братовчедката откъси от писмата на годеника си. Така мадмоазел научава за завещанието. Тя не обръща внимание на това отначало. Но то се врязва в паметта й.

После идва внезапната и неочаквана смърт на сър Матю Ситън, а почти веднага след това слуховете за изчезването на Майкъл Ситън. И в същия миг в ума на нашата млада дама се заражда безкрайно жесток план. Ситън не знае, че и тя също се казва Магдала. Той я познава само като Ник. Неговото завещание явно съвсем не отговаря на установената форма: в него се споменава само едно име. Но в очите на света Ситън е неин приятел! Името му се свързва именно с нейното. Ако тя заяви, че е била сгодена с него, никой няма да се изненада. Но за да сполучи с това, трябва да махне от пътя си Маги.

Няма време. Тя поканва Маги да и дойде на гости след няколко дни. Тогава нагласява покушенията и случайните си избавления. Картината, шнура на която прерязва. Спирачката на колата, която разваля. Камъка… това може да се е случило само по себе си и тя просто да е измислила историята, че била долу на пътеката.

И после… вижда името ми във вестника. Нали съм ви казвал, Хейстингс, всеки познава Еркюл Поаро! И тя има наглостта да ме направи свой съучастник! Тоя куршум, изстрелян през шапката, който пада в краката ми. Ах, каква комедия! А аз се хващам на въдицата! Аз вярвам в заплашващата я беда! Bon! Аз наливам вода в нейната воденица, като й казвам да повика някоя приятелка.

Тя използува случая и телеграфира на Маги да дойде един ден по-рано.

Колко лесно й е всъщност да извърши престъплението! Тя ни напуска по време на вечеря и след като чува по радиото, че смъртта на Ситън е установена, пристъпва към изпълняването на плана си. Има достатъчно време да вземе писмата на Ситън до Маги, да ги прегледа и да подбере няколкото, които отговарят на целта й. Тия писма слага в своята стая. Сетне, по-късно, тя и Маги оставят фойерверка и се връщат вътре в къщата. Тя казва на братовчедка си да сложи нейния шал. После се промъква подир нея навън и я застрелва. Бързо се връща в къщата, оставя пистолета в скривалището (за чието съществуване според нея не знае никой). Качва се горе. Там чака, докато чуе гласове. Трупът е открит. Това е знак, че е време да излезе.

Тя се втурва долу и през стъклената врата навън.

Колко добре изигра тя тая роля. Великолепно! О, да, тя постави тука чудесна драма. Прислужницата Елин каза, че това е лоша къща. Склонен съм да се съглася с нея. Именно къщата е вдъхновила мадмоазел Ник.

— Ами тия отровни бонбони — обади се Фредерика. — Аз все още не разбирам какво е станало с тях.

— Те също са били част от общия план. Не разбирате ли, че щом покушенията срещу живота на Ник не са спрели след смъртта на Маги, това със сигурност решава въпроса, че убиването на Маги е станало по грешка.

Когато е сметнала, че му е дошло времето, тя се обадила на мадам Райс по телефона и я помолила да й изпрати кутия шоколадени бонбони.

— Тогава е бил нейният глас?

— Ами да! Колко често именно простото обяснение е вярното! N’est ce-pas? Само малко си променила гласа и нищо друго. За да не бъдете много сигурна, ако ви попитат. После, когато кутията била донесена… пак, колко просто! Тя слага кокаин в три от бонбоните (кокаин е имала, скрит по някакъв начин), изяжда единия от тях и се разболява, но не чак толкова много. Тя знае много добре колко кокаин да вземе и точно кои симптоми да преувеличи.