Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Ан се изсмя. Мис Булстрод я погледна одобрително.

— Какво те накара да станеш секретарка?

— И аз самата не знам. Нямах особени наклонности към нищо определено, а това е работа, която почти всеки може да върши.

— Не намираш ли, че е малко еднообразна?

— Да, но на мене ми провървя. Смених различни работодатели. Работих една година при сър Мервин Тодхънтър, археолога, после при сър Ендрю Пийтърс в „Шел“. Бях секретарка и на Моника Лорд, актрисата, за известно време, а при нея беше страхотно! — усмихна се тя при спомена.

— В днешно време това е широко разпространено сред вас, младите момичета — продължи мис Булстрод.

— Непостоянство, промяна. — В гласа й прозвуча нотка на неодобрение.

— Всъщност, никъде не се задържам за дълго. Майка ми е инвалид. С нея е… ами… доста трудно от време на време. В някои моменти се налага да си вървя у дома, за да се погрижа за нея.

— Разбирам.

— Но така или иначе, често ми се налага да променям местоработата си. Постоянството не ми е присъщо. Според мене, непостоянството и промяната не са толкова тъпи.

— Тъпи… — измърмори мис Булстрод, поразена за сетен път от фаталната дума.

Ан я погледна с изненада.

— Не ми обръщай внимание — каза мис Булстрод.

— Понякога непрекъснато чуваш една и съща дума. А не ти ли се иска да бъдеш учителка? — запита с явно любопитство тя.

— Боя се, че няма да ми хареса — честно отвърна Ан.

— Защо?

— Намирам, че е ужасно тъпо… о, извинявайте. — Тя млъкна неловко.

— Преподаването изобщо не е тъпа работа — въодушевено започна да обяснява мис Булстрод. — То може да бъде най-вълнуващото нещо на света. Ужасно ще ми липсва, когато се пенсионирам.

— Но нали… — вгледа се в нея втренчено Ан, — не мислите да се пенсионирате?

— О, вече съм го решила. Е, може би след една-две години.

— Но защо?

— Защото дадох каквото можах на училището, а и то на мене. Не желая да бъда на заден план.

— А училището ще продължава ли да съществува?

— О, да. Имам добра приемничка.

— Мис Ванситарт, предполагам?

— Значи автоматично ти дойде на ума за нея? — погледна я изпитателно мис Булстрод. — Интересно…

— Боя се, че много не се замислих. Подочух какво говорят учителките. Мисля, че тя ще ръководи училището много добре… точно във ваш стил. Освен това изглежда зашеметяващо, красива е, излъчва увереност. Мисля, че това е важно, нали?

— Да, така е. Да, сигурна съм, че Елинор Ванситарт е най-подходящият човек за тази работа.

— Тя ще продължи от там, докъдето сте стигнала — добави Ан, като си събираше нещата.

„Но дали аз искам да стане така? — мислеше си мис Булстрод, докато Ан излизаше. — Да продължи от там, докъдето съм стигнала? Именно това ще стори Елинор Никакви нови експерименти, нищо революционно. Това не беше начинът, по който превърнах «Медоубенк» в това, което е сега. Аз рискувах. Създадох неприятности на доста хора. Карах се и бях мила, отказвах да следвам примера на останалите училища, нали искам да оставя достойна заместничка? Някоя, която да влее нови жизнени сили в училището. Някоя енергична личност… като, да, Айлийн Рич.

Само че Айлийн е още млада, няма достатъчно опит. Но тя има подход, умее да преподава. Пълна е с идеи. Не е тъпа — глупости, трябва да си избие тази дума от главата. Елинор Ванситарт не е тъпа…“

Влезе мис Чадуик и тя вдигна поглед към нея.

— О, Чади — каза тя, — радвам се да те видя!

Мис Чадуик изглеждаше леко изненадана.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Аз съм причината. Не мога да взема решение.

— Това не е типично за тебе, Хонория.

— Да, нали? Как върви срокът, Чади?

— Доста добре според мене — отговори малко несигурно мис Чадуик.

Мис Булстрод я нападна неочаквано.

— Хайде, хайде. Не го увъртай. Какво има?

— Нищо. Всъщност, Хонория, абсолютно нищо. Само… — тя сбърчи чело като озадачен боксер — ами, имам някакво чувство. Нищо определено. Новите момичета са приятни. Мадмоазел Бланш не ме интересува много. Но не харесвах и Женевиев Депи. Лукава беше.

Мис Булстрод не обърна внимание на критиката. Чади все обвиняваше учителките по френски, че са лукави.

— Не я бива като учителка — отвърна мис Булстрод. — Учудващо. Препоръките й бяха толкова хубави.

— Французойките не стават за учителки. Липсва им дисциплина — отбеляза мис Чадуик. — А пък мис Спрингър малко се престарава. Много се изхвърля. Спрингър 5 5 Springer — който скача (англ.) — Бел.пр. по природа, каквото е и името й…