Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Мисля, че се справих добре — замислено каза мис Булстрод. — Естествено, нищо не се получава така, както в началото си го мислил…

— Кажи ми, Елинор — внезапно каза тя, — ако ръководеше това учебно заведение вместо мене, какви промени щеше да направиш? Кажи ми какво мислиш, не се притеснявай. Ще ми бъде интересно да чуя.

— Не мисля, че бих направила някакви промени — отговори Елинор Ванситарт. — Струва ми се, че цялостната атмосфера и организация са идеални.

— Ще продължиш традицията, така ли?

— Да, така мисля. Мисля, че няма какво повече да се усъвършенства.

Мис Булстрод замълча за миг. Мислеше си: Чудя се дали не го каза, за да ми достави удоволствие. Знае ли човек? Независимо колко са ти били близки в продължение на години. Сигурно имаше още нещо предвид. Всяка творческа натура трябва да желае промени. Вярно, че можеше да прозвучи нетактично… Тактичността е много важно нещо. С родителите, с момичетата, с персонала. А Елинор наистина беше тактична.

— Все изниква по нещо за уреждане, нали? — каза тя на глас. — Имам предвид промяната в идеите и условията на живот изобщо.

— А, това да — отвърна мис Ванситарт. — Както казват, човек трябва да върви в крак с времето. Но това училище е твое, Хонория, ти го създаде в този му вид и твоите традиции лежат в основата му. Според мене традицията е много важно нещо, нали?

Мис Булстрод не отговори. Колебаеше се дали да изрече фаталните думи. Дали да й предложи съвместна работа? Мис Ванситарт, колкото да бе добре възпитана, сигурно се досещаше, че нещо витае във въздуха. Всъщност мис Булстрод не знаеше какво я кара да се колебае. Защо толкова мразеше да се обвързва? Вероятно, призна си печално тя, защото мрази да отстъпва ръководството. Тайно в душата си й се искаше да остане и да продължи да управлява училището. Но пък няма по-достойна приемничка от Елинор. Толкова надеждна, толкова сигурна. По този въпрос нямаше две мнения. На Чади можеше да се разчита и въпреки всичко тя не можеше да си представи Чади като директорка на авторитетно училище.

„Какво искам? — питаше се мис Булстрод. — Колко съм досадна! Нерешителността действително не ми е била присъща досега.“

Някъде далече прозвуча звънец.

— Започва часът ми по немски — каза мис Ванситарт. — Трябва да вървя.

Тя тръгна забързана, но с достойнство към училището. Мис Булстрод я последва с по-бавни крачки, като едва не се сблъска с Айлийн Рич, която тичаше по една от страничните пътеки.

— О, толкова съжалявам, мис Булстрод. Не ви видях.

Както обикновено косата й беше разрошена. Мис Булстрод забеляза за пръв път интересните очертания на красивото лице на една необикновена, нетърпелива и завладяваща млада жена.

— Час ли имаш?

— Да. Английски език…

— Преподавателската работа ти харесва, нали? — попита мис Булстрод.

— Обожавам я. Тя е най-очарователното нещо на света.

— Защо мислиш така?

Айлийн Рич остана като гръмната. Прокара ръка през косата си. Сбърчи чело в усилие да намери отговор.

— Колко странно. Всъщност не знам дали съм мислила по въпроса. Защо човек харесва преподавателската работа? Дали защото човек се чувства велик и значим? Не, не… причината не е толкова елементарна. По-скоро прилича на риболова според мене. Не знаеш точно какво ще уловиш, какво ще измъкнеш от морето. От най-съществено значение е качеството на отговора. Толкова е вълнуващо, когато го чуеш. Не се случва често, разбира се.

Мис Булстрод кимна в знак на съгласие. Беше се оказала права! В това момиче имаше нещо!

— Предполагам, че един ден ще станеш директорка на училище — каза тя.

— О, надявам се — отвърна Айлийн Рич. — Наистина се надявам. Това желая повече от всичко.

— Сигурно вече имаш някои идеи как да се ръководи едно училище?

— Предполагам, че всеки си има идеи — отговори Айлийн Рич. — Бих казала, че повечето са фантасмагории и ще излязат смешни. Естествено, трябва да се рискува. Човек е нужно да опитва. Бих се учила от опита… Ужасно е, че човек не може да подмине опита на останалите, нали?

— Не е съвсем така — отвърна мис Булстрод. — Човек трябва да прави грешки в живота си.

— В живота, да — каза Айлийн Рич. — В живота можеш да се съвземеш и да започнеш отново. — Сви ръце в юмруци. Придоби сериозно изражение. А после изведнъж стана весела. — Но ако едно училище се провали, ще бъде трудно да се възстановява и да се започва отначало, нали?

— Ако ръководеше училище като „Медоубенк“ — запита мис Булстрод, — би ли направила промени… експерименти?