Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Шефът ми, старият Бригс, е свадлив и единствената му тема е колко хубаво било едно време, когато, както разбирам, е бил четвъртият от петима служители тук. Мърмори за всичко и за всички, но истински уважава мис Булстрод. Тя се държи добре с мене, малко разговаряме, ала изпитвам ужасяващото чувство, че чете мислите ми и знае всичко за мене.

Засега няма никакъв знак за нещо зловещо, но оставам нащрек.“

В учителската стая оживено се разменяха новини. Пътешествия в чужбина, гледани театрални постановки, посетени изложби. Раздаваха се снимки. Предстоеше веселие. Много ентусиастки искаха да покажат снимките си, но да се измъкнат от задължението да разгледат тези на другите.

Скоро разговорът стана по-официален. Новата спортна зала се превърна в обект на критика и на възхищение. Всички бяха съгласни, че сградата е хубава, но всяка една от учителките имаше свое собствено предложение за разкрасяването й.

Обсъдиха набързо новите момичета и като цяло оценката беше благоприятна.

Поведе се приятелски разговор с двете нови преподавателки. Била ли е мадмоазел Бланш в Англия? От коя част на Франция идва?

Мадмоазел Бланш отговаряше учтиво, но сдържано.

Мис Спрингър бе по-приветлива.

Говореше решително, като наблягаше на казаното. Човек можеше да си помисли, че изнася лекция на тема: „Великата мис Спрингър“. Колко високо са я ценели като колежка. Как директорките приемали съветите й с благодарност и променяли учебната програма в съответствие с тях.

Мис Спрингър не бе от чувствителните. Шумът на публиката не я безпокоеше. Най-накрая мис Джонсън попита тактично:

— Въпреки всичко, предполагам, че вашите идеи не са били винаги оценявани… ъ-ъ-ъ… както се полага.

— Човек винаги трябва да е подготвен за неблагодарността — отвърна мис Спрингър, като повиши тон. — Бедата е там, че хората са толкова страхливи — не искат да приемат фактите. Често предпочитат да не виждат какво се върши под носа им. Аз не съм такава. Говоря направо. Колкото пъти съм надушвала гнусен скандал, винаги съм го изнасяла на всеослушание. Имам добър нюх — попадна ли веднъж на следа, не я изпускам, докато не хвана на тясно плячката си. — Тя се засмя доволно. — Според мен никой нечестен човек не трябва да става учител. Ако някой има тайни, скоро всичко се разкрива. О! Ще останете смаяни, ако ви разкажа какви неща съм разбирала за хората. Неща, за които не бихте и сънували.

— Това ви харесва, нали? — запита мадмоазел Бланш.

— Не, напротив. Само си изпълнявам задълженията.

Но не получих подкрепа. Срамна безхарактерност. Затова и напуснах — в знак на протест.

Тя се огледа и отново се засмя весело и доволно.

— Надявам се, че тук никой няма какво да крие — добави радостно тя.

Никой не се засмя. Но мис Спрингър не обърна внимание на това.

— Може ли да говоря с вас, мис Булстрод?

Мис Булстрод остави писалката и вдигна поглед към зачервеното лице на икономката.

— Да, мис Джонсън.

— Става дума за онова момиче Шаиста — египтянка ли, каква беше.

— Да?

— Ами… ъ-ъ… бельото й.

Мис Булстрод вдигна вежди с израз на търпеливо очакване.

— Нейният… ами… нейният сутиен.

— Какво му има?

— Ами… не е от обикновените… Искам да кажа не прибира всичко вътре. Той… ъ-ъ… ами издува я — съвсем ненужно.

Мис Булстрод прехапа устни, за да не се разсмее, което често й се случваше при разговор с мис Джонсън.

— По-добре да отида и да го видя — сериозно каза тя.

По повод неприличното приспособление последва разследване, което бе наблюдавано с жив интерес от Шаиста.

— Има тел и… ъ-ъ… банели — отбеляза неодобрително мис Джонсън.

Шаиста започна оживено да обяснява.

— Но разбирате ли, гърдите ми не са достатъчно големи. Не изглеждам женствена. А за едно момиче е много важно да покаже, че е жена, а не момче.

— Има време дотогава. Ти си едва на петнайсет години — възрази мис Джонсън.

— На петнайсет — вече съм жена! Пък и изглеждам такава, нали?

Тя се обърна за помощ към мис Булстрод, която кимна сериозно.

— Само че гърдите ми са малки. Затова искам да направя така, че да изглеждат по-големи. Разбирате ли?

— Напълно те разбирам — отговори мис Булстрод. — Знам как разсъждаваш. Но в това училище ти си сред момичета, повечето от които са англичанки, а англичанките обикновено не се смятат за жени на петнадесетгодишна възраст. Бих желала ученичките ми да употребяват само лек грим и дрехи, подходящи за възрастта им. Предлагам да носиш този сутиен, когато се облечеш за увеселение или като отиваш в Лондон, но не всеки ден тук. Занимавате се много със спорт и различни игри и тялото ти трябва да се движи свободно.