Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Принцеса Ингрид е много забавна. Наситено сини очи, но има скоби на зъбите. Има и две германки. Говорят английски доста прилично.

Мис Рич се върна — изглежда много добре. Никак не ни липсваше миналия срок. Новата ни учителка по физкултура се нарича мис Спрингър. Много обича да командва и никой не я харесва. Въпреки всичко много добре ни учи да играем тенис. Едно от новите момичета — Дженифър Сътклиф — ще стане според мен наистина добра тенисистка. Бекхендът й е слабичък. Най-голямата й приятелка се казва Джулия. Наричаме ги «бъбривките»!

Няма да забравиш да ме вземеш на двайсети, нали?

Спортният празник е на деветнайсети юни.

Писмо от Ан Шапланд до Денис Ратбоун:

„Скъпи Денис,

Няма да имам свободен ден чак до третата седмица от срока. Много искам да вечеряме заедно. Нека да бъде събота или неделя. Ще ти съобщя кога ще съм свободна.

Открих, че ми харесва да работя в училище. Но слава Богу, че не съм учителка! Ще откача!

Писмо от мис Джонсън до сестра й.

„Мила Едит,

Тук всичко е както обикновено. Първият срок както винаги е приятен. Градината е прекрасна. Имаме нов градинар, който помага на стария Бригс — млад и силен! И при това, хубав, което не е много добре.

Момичетата са такива глупачки.

Мис Булстрод не е споменавала нищо за пенсиониране и се надявам, че е изоставила това си намерение. С мис Ванситарт изобщо няма да е същото. Не смятам, че ще остана при това положение.

Поздрави Дик и децата, както и Оливър и Кейт, когато ги видиш.

Писмо от мадмоазел Анжел Бланш до Рене Дюпон, препоръчано, Бордо.

„Скъпи Рене,

Тук всичко е наред, макар че не бих казала, че се забавлявам. Момичетата нито проявяват уважение, нито се държат прилично. Все пак мисля, че е по-добре да не се оплаквам на мис Булстрод. Човек много трябва да внимава, когато си има работа с нея!

В момента няма нищо интересно, за което да ти разкажа.

Писмо от мис Ванситарт до приятелка:

„Мила Глория,

Срокът започна спокойно. Новите момичета са много приятни. Чужденките свикват бързо. Малката принцеса (онази от Средния Изток, не скандинавката) не е особено старателна, но това можеше да се очаква. Има много приятни маниери.

С новата учителка по физкултура — мис Спрингър — не сполучихме. Момичетата я ненавиждат, защото се държи властно с тях. В края на краищата, това не е обикновено училище. Основният ни предмет не е физкултура! Тя също така много разпитва и задава лични въпроси. Това е твърде досадно. Липсва й възпитание. Мадмоазел Бланш, новата учителка по френски език, е много мила, но не е на нивото на мадмоазел Дени.

За малко да изпаднем в неприятно положение в деня на откриването на учебната година. Лейди Вероника Карлтън-Сандуейз се появи съвсем пияна! И ако мис Чадуик не я бе съзряла и възпряла, щеше да се получи твърде конфузна ситуация. Но близначките й са много мили момичета.

Мис Булстрод още не е казала нищо определено за в бъдеще, но от поведението й личи, че е взела решение. «Медоубенк» действително постигна много и аз бих се гордяла, ако продължа традицията.

Предай поздрави на Марджъри, когато я видиш.

Писмо до полковник Пайкауей, изпратено по обичайния канал:

„И ми разправяш, че било опасно! Аз съм единственият годен мъжкар в това заведение, в което, грубо казано, има около сто и деветдесет женски.

Нейно Височество пристигна много изискано. С някакъв кадилак в страхотно пастелно розово-синьо, а оная знатна чернилка беше с национална носия, докато дъщерята се беше докарала по последна парижка мода също като кралска особа.

Едва я познах на следващия ден с училищна униформа. Няма никакъв проблем да установя приятелски взаимоотношения с нея. Тя самата вече се погрижи за това. Поинтересува се най-невинно за различни цветя. Прилича на малка Горгона с лунички, червена коса и глас като на царски пъдпъдък. Разкарах я. Не искаше да се маха. Знам ги аз тези ориенталки и колко са скромни зад фереджето. Тази обаче е живяла в цивилизована страна — Швейцария. Учила е там. Горгоната, тоест мис Спрингър, учителката по физкултура, се върна да ме наругае. Не трябвало да се говори на обществени места за градинарски работи и тъй нататък. Аз на свой ред също изразих невинна изненада. «Съжалявам, мис. Младата лейди ме питаше какви са тези цветя тук. Предполагам, че там, откъдето идва, ги няма.» Успокоих лесно Горгоната и накрая тя дори се усмихна глуповато. Но нямах такъв успех със секретарката на мис Булстрод. Една от онези, костюмираните провинциалистки. Учителката по френски е по-словоохотлива. Скромна, прилича на мишка, но всъщност не е толкова задръстена. Сприятелих се и с три приятни момичета, които все се кикотят. Памела, Лоуис и Мери, но не им знам фамилните имена. Аристократки. Една неприятна стара бойна кобила на име мис Чадуик непрекъснато ме държи под око, затова внимавам да не сгазя лука.