Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Казал, че името му е Ендрю Бол, без постоянно местожителство и признал вината си. Бил безработен и търсел пари. Скъпоценностите на мисис Сътклиф, с изключение на онези, които е носела, се пазят в банката й.“

— Казах ти да поправиш ключалката на онзи френски прозорец в гостната — укори мистър Сътклиф съпругата си, когато останаха насаме.

— Мили мой Хенри — отвърна мисис Сътклиф, — явно не разбираш, че съм била в чужбина през последните три месеца. Освен това, някъде четох, че ако един крадец иска да влезе в нечий дом, нищо не е в състояние да го спре. — После, докато препрочиташе статията в местния вестник, тя добави: — Как само звучи — „готвачите в кухнята“. Съвсем различно от действителността — старата мисис Елис, която е почти напълно глуха и едва се държи на краката си, и онази малоумна дъщеря на семейство Бардуел, която идва да помага в неделя.

— Не ми е ясно само как полицията е открила, че в къщата се извършва обир, и е пристигнала да залови крадеца? — обади се Дженифър.

— Много странно, че нищо не е взел — допълни майка й.

— Сигурна ли си, Джоун? — настоя съпругът й. — Отначало се колебаеше.

Мисис Сътклиф въздъхна с раздразнение.

— Невъзможно е да се твърди такова нещо от пръв поглед. Безпорядъкът в спалнята ми — всичко разхвърляно, чекмеджетата издърпани и преобърнати. Трябваше да прегледам всичко, за да се уверя, макар че като си помисля пак — не си спомням дали най-хубавият ми шал е тук.

— Съжалявам, мамо. Аз го взех. Вятърът го духна през борда на кораба и той падна в Средиземно море. Щях да ти кажа, но забравих. Взех го за малко.

— Дженифър, колко пъти съм ти казвала да не пипаш нещата ми, без да ме попиташ?

— Може ли да си взема още малко пудинг? — отклони въпроса Дженифър.

— Разбира се. Всъщност мисис Елис е чудесна готвачка. Струва си усилието да й се вика, за да може да те чуе. Надявам се да не помислят, че си много лакома в училище. „Медоубенк“ не е обикновено училище — трябва да не го забравяш.

— Не съм много сигурна дали ми се ходи в „Медоубенк“ — отбеляза Дженифър. — Познавам едно момиче, чиято братовчедка е била там и тя казала, че е ужасно. През цялото време ти обясняват как да се качваш и да слизаш от ролс-ройс или как да се държиш, ако кралицата те покани на обяд.

— Престани, Дженифър — скара й се мисис Сътклиф. — Не можеш да оцениш какво щастие е за теб, че си приета в „Медоубенк“. Мис Булстрод не приема кого да е, уверявам те. Ще учиш там благодарение на високопоставеното обществено положение на баща ти и на влиянието на леля ти Розамънд. Ти си голяма щастливка. И в случай че някога кралицата те покани на обяд, няма да е зле, ако знаеш как да се държиш — добави мисис Сътклиф.

— Да — възрази Дженифър, — но кралицата сигурно непрекъснато кани на обяд хора, които не знаят как да се държат — африкански вождове, жокеи и шейхове.

— Африканските вождове са изключително добре възпитани — отбеляза баща й, който наскоро се бе върнал от кратка командировка в Гана.

— Арабските шейхове също — допълни мисис Сътклиф. — Наистина са възпитани.

— Спомняш ли си онзи банкет на шейховете, който посетихме? — попита Дженифър. — И как един от тях извади окото на овцата и ти го предложи, а чичо Боб те сбута и каза да не се паникьосваш, а да го изядеш? Искам да кажа, че ако някой шейх направи това с печеното агнешко в бъкингамския дворец, кралицата доста ще се стресне, не мислиш ли?

— Престани, Дженифър — сложи край на разговора майка й.

Когато Ендрю Бол без постоянно местожителство беше осъден на три месеца за нахлуване в чужд дом, Дерек О’Конър, който тихо седеше на задния ред в съда, се обади по телефона.

— Не са намерили нищо в него, когато са го прибрали — съобщи той. — При това му дадохме достатъчно време.

— Кой беше той? Познавам ли го?

— Един от бандата на Геко, мисля. Дребна риба. Често го наемат за такива работи. Не се слави с интелект, но иначе пипа добре.

— И прие присъдата кротко като агънце? — ухили се на другия край на линията полковник Пайкауей.

— Да. Идеалният тип на глуповат човек, тръгнал по наклонената плоскост. Никой не би го свързал с нещо голямо. Това му е ценното, естествено.

— Значи и той не е намерил нищо — размишляваше на глас полковник Пайкауей. — Ти също не намери нищо. Изглежда действително няма нищо, а? Предположението ни, че Ролинсън е оставил онези неща в багажа на сестра си, изглежда е погрешно.

— И други мислят същото.