Агата Кристи - Котка сред гълъбите

— Аз съм представител на заинтересувана група — отговори с лек укор мистър Робинсън. — Някои от въпросните скъпоценни камъни бяха доставени на Негово височество от моя синдикат, при това на достъпна и приемлива цена. Групата, чийто представител съм аз, желае да си възвърне камъните. Те, естествено, биха имали съгласието на починалия им собственик. Повече не мога да кажа. Тези въпроси са толкова деликатни.

— Но вие определено сте на страната на ангелите — усмихна се полковник Пайкауей.

— О, ангелите! Ангели — да! — той замълча. — Случайно да знаеш кой е бил настанен в съседната стая до мисис Сътклиф и дъщеря й?

Полковник Пайкауей придоби разсеян вид.

— Нека да помисля — мисля, че зная. Отляво е била синьора Анджелика де Торедо — испанка — ъ-ъ — танцьорка в местното кабаре. Може би не точно испанка и вероятно не много добра танцьорка. Но известна сред клиентите. От другата страна е имало група учителки, доколкото знам…

Мистър Робинсън засия от удоволствие.

— Все същия си. Идвам да ти съобщя нещо, а ти почти винаги вече го знаеш.

— Не, не — учтиво възрази полковник Пайкауей.

— Ние двамата знаем доста неща — добави мистър Робинсън.

Погледите им се срещнаха.

— Надявам се — продължи мистър Робинсън, ставайки, — че знаем достатъчно…

— Господи! — възкликна разтревожено мисис Сътклиф, като погледна през прозореца на хотела. — Не виждам защо винаги трябва да вали, когато сме в Англия. Всичко е толкова потискащо.

— Мисля, че е чудесно да сме тук отново — възрази Дженифър. — И да слушам как всички по улиците говорят английски! А съвсем скоро ще пием наистина хубав чай. Хляб с масло и конфитюр и истински кейк.

— Бих искала да си по-освободена, мила — отговори мисис Сътклиф. За какво те водих чак до Персийския залив, след като казваш, че е било по-добре да си стоиш у дома?

— Нямам нищо против да отида в чужбина за месец-два — отвърна Дженифър. — Само исках да кажа колко се радвам, че се върнах.

— А сега не ми пречи, мила, и ме остави да проверя дали са донесли всичкия багаж. Имам чувството… чувствам още от войната насам, че хората са станали много нечестни. Уверена съм, че ако не бях наблюдавала нещатни, онзи тип щеше да изчезне със зелената чанта в Тилбъри. И още един се мотаеше около багажа ни. После го видях във влака. Според мен крадците причакват корабите и ако някои от пътниците са объркани или се разболеят от морска болест, те отмъкват няколко куфара.

— О, мамо, винаги мислиш за такива неща — укори я Дженифър. — За тебе всеки срещнат е нечестен.

— Повечето са такива — сериозно възрази мисис Сътклиф.

— Не и англичаните — настоя Дженифър.

— Още по-зле — не отстъпваше майка й. — Човек не очаква нищо добро от арабите и другите чужденци, но в Англия не е толкова бдителен и нечестните хора се възползват от това. А сега ме остави да преброя чантите и куфарите. Онова е големият зелен куфар, черният, двата малки кафяви, стиковете за голф, тенис ракетите, голямата пътническа чанта и платненият куфар — а къде е зелената чанта? А, ето я. И онези кутии, в които сложихме останалите неща — една, две, три, четири, пет, шест — да, точно така. Всичко е тук.

— Не може ли вече да пием чай? — попита Дженифър.

— Чай? Часът е едва три.

— Ужасно съм гладна.

— Добре, добре. Слез долу и поръчай. Трябва да си почина малко, а после ще разопаковам нещата, които ще ни трябват за довечера. Колко неприятно, че баща ти не можа да дойде да ни посрещне. Не мога да разбера защо точно днес трябваше да замине на това важно съвещание в Нюкасъл на Тайн. Жена му и дъщеря му трябва да са над всичко. Особено след като не ни е виждал цели три месеца. Сигурна ли си, че ще можеш да се оправиш сама?

— Божичко, мамо — отговори Дженифър, — на колко години мислиш, че съм? Би ли ми дала малко пари?

Тя взе десетте шилинга и излезе с презрителна гримаса.

Телефонът край леглото иззвъня. Мисис Сътклиф отиде до него и вдигна слушалката.

— Ало… Да… Да, мисис Сътклиф е на телефона…

На вратата се почука. Мисис Сътклиф каза в слушалката: „Момент, моля“, остави я и се приближи до вратата. Там стоеше млад мъж със сини дрехи и малък комплект инструменти.

— Електротехник съм — каза бързо той. — Осветлението в апартамента не е в ред. Изпратиха ме да го оправя.

— Ами… добре…

Тя се отдръпна. Електротехникът влезе.

— Банята?

— От тук — след другата стая.