Агата Кристи - Котка сред гълъбите

Двамата с полковник Пайкауей се поздравиха като двама управляващи монарси. Размениха си любезности.

После мистър Робинсън прие предложената му пура, а полковник Пайкауей каза:

— Много любезно от ваша страна да ни предложите помощта си.

Мистър Робинсън запали пурата, вдъхна аромата й с одобрение и заговори:

— Драги приятелю, просто си помислих — чувам разни неща, нали знаеш. Познавам много хора и те ми казват разни неща. Не зная защо.

Полковник Пайкауей не разясни причината, а каза:

— Предполагам сте чули, че самолетът на принц Али Юсуф е бил намерен.

— Сряда миналата седмица — отговори мистър Робинсън. — Пилотът бил младият Ролинсън. Опасен полет. Но катастрофата не се дължала на грешка от страна на Ролинсън. Някакъв Ахмед — старши механик — бърникал по самолета. Доверен човек — поне така мислел Ролинсън. Само че не бил прав. Сега при новия режим получи много доходна работа.

— Значи е било саботаж! Не знаехме със сигурност. Тъжна история.

— Да. Горкият младеж — имам предвид Али Юсуф — не успял да се справи с корупцията и предателството. Системата на обществено образование, която създаде, не беше удачна — поне аз мисля така. Но сега няма да се занимаваме с него, нали? Той е вече забравен. Няма нищо по-мъртво от умрял цар. Ние с тебе, всеки от своята гледна точка, сме заинтересувани от онова, което мъртвите владетели са оставили след себе си.

— А то е?

Мистър Робинсън вдигна рамене.

— Значителна сума в женевска банка, скромна сума в Лондон, солидни авоари в собствената му страна, които славният нов режим конфискува (чувам и за вражди около подялбата на плячката) и една малка лична собственост.

— Малка?

— Тези неща са относителни. Както и да е, малка по размери. Лесно преносима.

— Не са намерени у Али Юсуф, доколкото знаем.

— Не. Защото ги е дал на младия Ролинсън.

— Сигурен ли сте? — остро запита Пайкауей.

— Е, човек никога не е напълно сигурен — отвърна мистър Робинсън с извинение. — В двореца се носят най-различни слухове. Невъзможно е всички да са достоверни. Но имаше един доста упорит слух в това отношение.

— Не са били и у младия Ролинсън…

— В такъв случай — продължи разсъжденията мистър Робинсън, — изглежда са изнесени от страната по някакъв друг начин.

— По какъв начин? Имате ли представа?

— След като получил скъпоценните камъни, Ролинсън отишъл в някакво кафене в града. Не са го видели нито да се приближава до някого, нито да разговаря с някого. После отишъл в „Риц Савой“, където бе отседнала сестра му. Качил се в стаята й и прекарал там около двадесет минути, тя самата не била там. После излязъл от хотела и отишъл в Търговската банка на площад „Виктория“, където осребрил чек. А когато излязъл от банката, вълненията започвали. Студентите протестирали срещу нещо. Минало известно време, докато разчистят площада. Ролинсън се отправил право към пистата, където отишъл при самолета в компанията на сержант Ахмед. Али Юсуф отивал да види как върви строежът на новия път, спрял колата край пистата, присъединил се към Ролинсън и изразил желание да лети със самолета до язовира, за да разгледа строежа на магистралата от въздуха. Излетели и не се върнали.

— Вашите изводи?

— Същите като твоите, скъпи ми приятелю. Защо?

— Боб Ролинсън останал двадесет минути в стаята на сестра си, след като нея я е нямало там и са му казали, че е малко вероятно тя да се върне преди свечеряване? Оставил бележка, чието написване не му е отнело повече от три минути. Какво е правил през останалото време?

— Предполагате, че е скрил скъпоценните камъни сред нещата на сестра си?

— Изглежда правдоподобно, нали? Мисис Сътклиф беше евакуирана същия ден заедно с останалите британски поданици. Отишла със самолет до Аден с дъщеря си. Мисля, че утре ще пристигне в Тилбъри.

Пайкауей кимна.

— Погрижете се за нея — настоя мистър Робинсън.

— Ще се погрижим за нея — потвърди Пайкауей. — Уредено е.

— Ако скъпоценностите са у нея, тя е в опасност — отбеляза мистър Робинсън и притвори очи. — Така ненавиждам насилието.

— Смятате, че ще се стигне до насилие ли?

— Има заинтересовани личности. Някои неприятни личности — ако ме разбираш.

— Разбирам ви — отговори мрачно Пайкауей.

— Естествено, техните интереси ще се преплетат.

— Доста объркващо — поклати глава мистър Робинсън.

— А вие самият имате ли някакъв по-особен интерес към въпроса? — попита деликатно полковник Пайкауей.