Агата Кристи - Убийство в „Ориент експрес“

— Но това обяснение е нелепо! — извика Бук. — Ами гласът, който е говорил от купето в един без двайсет и три? Това е бил или гласът на Ратчет, или гласът на убиеца му.

— Не е задължително. Би могъл да бъде някое… хм… трето лице. Някой, който е отишъл да говори с Ратчет и го е намерил убит. Той е позвънил, за да повика кондуктора, после, както казвате, се е уплашил — хванало го е страх да не го обвинят в убийство — и е говорил вместо Ратчет.

— Възможно е — призна с нежелание мосьо Бук.

Поаро погледна мисис Хюбърд.

— Да, мадам, какво щяхте да кажете?

— Не зная какво бих казала. Смятате ли, че и аз съм забравила да върна часовника си?

— Не, мадам. Смятам, че сте чули човека да минава, но подсъзнателно по-късно ви се е присънил кошмар за някакъв мъж във вашето купе, вие сте се събудили внезапно и сте позвънили за кондуктора.

— Ами предполагам, че това е възможно — призна мисис Хюбърд.

Принцеса Драгомирова гледаше Поаро право в очите.

— Как ще обясните показанията на моята прислужница, мосьо?

— Много просто, мадам. Вашата прислужница е познала, че е ваша носната кърпа, която й показах. Тя съвсем неловко се опита да ви защити. Срещнала е този човек по-рано, докато влакът е бил на гара Винковци. Тя заяви, че го е видяла по-късно, с неясната мисъл да ви осигури неопровержимо алиби.

Принцесата наведе глава.

— Помислили сте за всичко, мосьо. Възхищавам ви се.

Настъпи тишина.

После доктор Константин внезапно удари с юмрук по масата и всички подскочиха.

— Не! — викна той. — Не, не и не! Това обяснение не търпи критика. Уязвимо е в десетина по-незначителни точки. Престъплението не е било извършено по този начин… Мосьо Поаро трябва да знае това много добре.

Поаро го изгледа любопитно.

— Виждам — каза той, — че ще трябва да ви изложа и второто си разрешение. Но не изоставяйте първото прекалено бързо. Може по-късно да се съгласите с него.

Той отново се обърна с лице към другите.

— Има и друго възможно разрешение на загадката на престъплението. Ето как стигнах до него.

Когато изслушах всички показания, облегнах се назад, затворих очи и започнах да мисля. Няколко точки ми се сториха, че заслужават да спра вниманието си върху тях. Изброих тези точки на моите двама колеги. Някои от тях бях вече изяснил, като мазното петно върху един паспорт, и т.н. Ще се спра на точките, които остават. Първата и най-важна точка се състои в забележката, която ми каза мосьо Бук във вагон-ресторанта по време на обеда през първия ден след напускането на Истанбул; състоеше се в това, че присъствуващите бяха интересна група, защото бяха много различни — представители на всякакви класи и народности.

Съгласих се с него, но когато се замислих специално над този въпрос, аз се помъчих да си представя дали би могла да се събере подобна група някога при други обстоятелства. И отговорът ми беше, че това е възможно само в Америка. В Америка може да се намери домакинство, съставено от хора толкова различни народности — шофьор италианец, гувернантка англичанка, бавачка шведка, прислужница французойка и т.н. Това ме доведе до моята схема на „досещане“ — тоест да определя роля на всеки в драмата на семейство Армстронг, също както режисьорът разпределя ролите в пиесата. Това ми даде крайно интересни и задоволителни резултати.

Също така обмислих показанията на всяко отделно лице и се получиха доста странни резултати. Да вземем най-напред показанията на мистър Мъкуийн. Първият ми разговор с него беше напълно задоволителен. Но при втория той направи една доста странна забележка. Описах му намирането на едно писмо, в което се споменава за случая Армстронг. Той каза: „Но разбира се…“, след това помълча и продължи: „Искам да кажа, че старецът е бил непредпазлив.“

Почувствувах, че не това бе започнал да казва. Да предположим, че е искал да каже: „Но, разбира се, то беше изгорено!“ В такъв случай Мъкуийн е знаел за писмото и унищожаването му — с други думи, или той самият е убиецът, или е съучастник на убиеца. Много добре.

След това прислужникът. Той каза, че господарят му имал навика да взима приспивателно, когато пътува с влак. Това можеше и да е вярно, но би ли взел Ратчет приспивателно именно миналата нощ? Автоматичният пистолет под възглавницата му опровергава това твърдение. Миналата нощ Ратчет е имал намерение да бъде нащрек. Той не е знаел нищо за упойката, която му е била дадена. Но кой му я е дал? Явно Мъкуийн или прислужникът.