Агата Кристи - Убийство в „Ориент експрес“

Тя се разплака още по-силно.

Поаро продължи да я потупва леко по рамото.

— Успокойте се… успокойте се… разбирам… разбирам всичко… всичко… Уверявам ви. Няма да ви задавам повече въпроси. Достатъчно е, дето признахте, че това, което зная, е истината. Уверявам ви, че разбирам.

Грета Олсон не можеше да говори от хълцания. Тя стана и заопипва като сляпа пътя си към вратата. На прага се сблъска с мъжа, който влизаше. Беше прислужникът Мастерман.

Той дойде направо при Поаро и заговори с обикновения си, спокоен, равнодушен глас.

— Надявам се, че не ви попречих, сър. Помислих, че най-добре ще е да дойда веднага и да ви кажа истината. По време на войната бях ординарец на полковник Армстронг, сър, а след това негов прислужник в Ню Йорк. Скрих този факт тази сутрин. Беше много непочтено от моя страна, сър, и помислих, че е по-добре да дойда и призная всичко. Но се надявам, сър, че въобще не подозирате Тонио. Старият Тонио, сър, не би убил и муха. Мога да се закълна в най-святото, че не е напущал купето през цялата нощ. И така, виждате, сър, той не би могъл да го направи. Тонио може и да е чужденец, сър, но е много кротко същество — не прилича на злите убийци италианци, за които четем.

Той замълча.

Поаро го изгледа продължително.

— Това ли е всичко, което имате да кажете?

— Това е всичко, сър.

Мастерман млъкна и когато Поаро не проговори, той се поклони леко, сякаш се извиняваше, и след мигновено колебание напусна вагон-ресторанта по същия спокоен, скромен начин, по който бе дошъл.

— Това е много по-невероятно от който и да е криминален роман, четен от мен — каза доктор Константин.

— Съгласен съм — потвърди Бук. — От дванайсет пътника в този вагон за девет се доказа, че са свързани със случая Армстронг. А какво ще последва, питам ви? Или може би трябва да попитам, кой ще последва?

— Почти мога да отговоря на въпроса ви — отвърна Поаро. — Ето че идва нашият американски детектив, мистър Хардман.

— И той ли идва да признае нещо?

Преди Поаро да успее да отговори, американецът стигна до масата им. Той ги изгледа зорко, седна и каза проточено:

— Какво точно става в този влак? Прилича ми на лудница.

Поаро го погледна и очите му светнаха лукаво.

— Напълно сигурен ли сте, мистър Хардман, че не сте били градинар в дома на Армстронг?

— Те нямаха градина — отвърна педантично мистър Хардман.

— Или старши лакей?

— Нямам необходимите обноски за такава работа. Не, никога не съм имал нещо общо с дома Армстронг — но започвам да вярвам, че съм единственият в този влак, който не е бил свързан с него! Можете ли да разберете нещо… това питам аз? Можете ли да разберете?

— Наистина всичко е малко изненадващо — призна спокойно Поаро.

— Не, весело е — отсече мосьо Бук.

— Имате ли някакво собствено предположение относно престъплението, мистър Хардман? — запита Поаро.

— Не, сър. Нищо не разбирам. Не зная какво да мисля. Всички могат да бъдат замесени, но кой е виновният, не мога да си представя. Искам само да зная как разбрахте всичко това?

— Просто направих някои предположения.

— Тогава, повярвайте ми, вие притежавате страхотна досетливост. Да, мога да кажа на целия свят, че сте необикновено досетлив.

Мистър Хардман се облегна и погледна с възхищение Поаро.

— Ще ме извините, но никой не би повярвал такова нещо, когато ви види. Свалям шапка пред вас наистина.

— Много сте любезен, мистър Хардман.

— Съвсем не. Трябва да ви призная майсторството.

— Въпреки това — каза Поаро — проблемът не е още напълно разрешен. Можем ли да кажем авторитетно, че знаем кой е убил Ратчет?

— Мен не ме бройте — отвърна Хардман. — Не мога да кажа нищо. Просто съм изпълнен с естествено възхищение. Какво ще кажете за другите двама, за които още не сте направили никакво предположение? Възрастната американка и прислужницата? Изглежда, можем да ги смятаме за единствените невинни лица във влака.

— Да — усмихна се Поаро, — ако не успеем да ги включим в нашата малка колекция като… какво да кажем… домакиня и готвачка в семейство Армстронг.

— Нищо повече на тоя свят не би ме учудило вече — отвърна мистър Хардман смирено. — Лудница — ето какво е това, лудница.

— О, драги, това би означавало да имаме прекалено много съвпадения — заяви мосьо Бук. — Не могат всички да бъдат замесени.

Поаро го погледна.

— Вие не разбирате — рече той. — Нищо не разбирате. Кажете ми, знаете ли кой уби Ратчет?

— А вие знаете ли? — отвърна на въпроса с въпрос мосьо Бук.