Джейн Кренц: Радост

— Значи, вярвате в любовта? — попита той. Гласът му прозвуча по-остро, отколкото му се искаше.

— О, да, вярвам, въпреки, че не вярвам някога да ме обземе голямата страст. Не съм този тип. Това е за хора като сестра ми. — Устните й иронично се извиха. — Не очаквам да се влюбя. Предпочитам близкото приятелство.

— И не бихте искали да се омъжите за този въображаем приятел?

— Никога.

Райърсън почувства безразсъдно желание да се противопостави. После се отпусна и стана ироничен.

— Аз вярвам в брака, но не и в любовта, а вие вярвате в любовта, а в брака не. Но и двамата сме еднакво съгласни за значимостта на приятелството. Това е окуражително. А и е забавно, като си помисли човек. — Чувството му за хумор се стопи. — Сестра ви е все още във възрастта, когато очаква фойерверки, драми и безкраен празник.

— Вярно е.

— Работата е там, — каза Райърсън, докато отпиваше на малки глътки питието си, — че не съм от мъжете, които биха й осигурили тези неща, дори и да бях на двайсет и пет. Може би има нещо общо с кариерата с дизелови двигатели и енергийни системи. На полето няма блясък и лъскавина. И аз не ги притежавам. Осъзнавате ли, че през последните петдесет години не са настъпили почти никакви промени в основната дизелова енергийна система? Фундаменталната концепция е стабилна, надеждна и дълготрайна.

Вирджиния се усмихна.

— Изпитан, истински продукт.

— Подобно на брака. Действа чудесно, при условие че никой не изпада в нереалистични очаквания и не предявява твърде много изисквания. Такъв ли беше проблемът ви първия път, Вирджиния — Елизабет? Да не би да сте се омъжили, без да сваляте розовите очила? Бог ми е свидетел, при мен беше така.

Тя се стегна и лешниковите й очи се изпълниха с ярост.

— Не обсъждам брака си с външни на семейството хора.

Райърсън тутакси се отдръпна. Усещаше, когато се удряше в стена. Най-лесният начин да се справиш със стената, е да я заобиколиш. Той остави разговорът да замре.

— А сега какво? — попита Вирджиния след няколко минути, изпълнени със смущение и тишина. Тя очевидно нямаше търпение да смени темата.

Райърсън се облегна в ъгъла на дивана и разкопча още едно копче от ризата си. Трябваше да си тръгва, но нямаше желание да направи това усилие. Шотландското уиски го отпускаше, музиката беше прекрасна, а огънят създаваше уют. А ако домакинята променеше положението си само мъничко, цепката на робата й щеше да се отвори с още няколко инча. Разумният мъж не би могъл да иска нещо повече от вечерта.

— Би трябвало да ви благодаря за гостоприемството и затова, че ме изпращате — отбеляза Райърсън, но не се помръдна.

Вирджиния погледна часовника над камината. Поколеба се няколко секунди и после каза:

— След час и половина тръгва последният ферибот.

— Доста време — замисли се той. — Сега, когато познавам пътя, ще ми отнеме само петнайсетина минути да стигна до кея.

— Може би, ако изчакате още около четирийсет и пет минути, бурята ще отмине. Неприятна нощ за шофиране.

— Да — отвърна Райърсън, — така е. На около миля от отбивката за насам, на пътя се образува истинско езеро.

— Знам този участък. Редовно се наводнява. С часове след това се отича.

И двамата погледнаха часовника, последваха няколко минути тишина, натежала от мисли.

— Защо не съм ви срещал преди, Вирджиния — Елизабет? — накрая попита Райърсън. — Семейството ви ви е споменавало, но казваха, че напоследък много отсъствате от града. Мисля, че възнамеряваха да ни запознаят на някаква официална вечеря следващата седмица. Много ли пътувате?

Вирджиния се усмихна и поклати глава.

— Не, не при нормални обстоятелства. Управлявам компютъризираната информационна система в „Карингтън Майлс Енд Асоушиътс“. Знаете ли тази компания?

Той кимна.

— Огромен конгломерат със седалище в Сиатъл. Имат бизнес контакти по целия северозапад.

— Точно така. Опитват се да стандартизират информационните системи във всичките си филиали, и съм назначена да контролирам процеса на стандартизация. Това е свързано с пътуване. Поръчката, която току-що изпълних, се предполага, че е последната засега. Мисля, че всичко е под контрол.

Райърсън се замисли.

— Едно от нещата, които искам да модернизирам в „Енергийни Системи Мидълбрук“ е процеса за контрол над документацията. Може би трябва да ви наема за консултант.

Вирджиния поклати глава и се изсмя с ирония.

— В това отношение фирмата е безнадеждно остаряла. Татко така и не прозря необходимостта от подновяване на системата за съхраняване на информация.