Джейн Кренц: Радост

— Така и не се наканих да я вкарам в леглото — откровено рече той. — Всеки път, когато се прибирахме у дома след среща, или в ушите ми гърмеше силна рок музика, или бях изтощен от опитите си да й партнирам достойно на дансинга. Та аз съм почти на четирийсет, не съм на двайсет и пет. Вече не купонясвам до два през нощта и после не се опитвам да впечатля някоя жена в леглото.

— Но този уикенд щяхте да излезете двамата?

— Смятам, че идеята беше последен отчаян опит от страна и на двама ни да вдъхнем живец на една едва ли не безсмъртна любовна връзка. Осъзнах, че не си струваше усилията и тъкмо се готвех да й го кажа, когато пристигна фамозната й бележка.

— Не точно вълнуваща романтична история.

Райърсън я погледна.

— През цялото време е било грешка. Но сега всичко свърши. Мога да се отпусна. — Той отново отпи от доброто шотландско уиски и се потопи в успокояващата музика, която проникваше в цялото му същество, докато топлината от камината го обгръщаше. Точно от това имаше нужда, точно за това си мечтаеше цяла вечер. Докато изпитваше наслада от кехлибареното уиски, си помисли, че Вирджиния — Елизабет подхождаше на името си. Висока, достолепна и удивително зряла. С изключително спокойствие приемаше неочакваното му пристигане и новините за изчезването на сестра си. Жена с разум и интелигентност, помисли си той. Нямаше нищо общо с лекомислената и плиткоумната своя сестра. Човек наистина можеше да води разговор с Вирджиния — Елизабет, в истинския смисъл.

Седнала на отсрещния край на дивана, тя създаваше уют и комфорт. Той си помисли, че в доста отношения Вирджиния — Елизабет беше една приятна жена.

Улови се, че прехвърля на ум достойнствата й. За начало, хубави очи. Всъщност, красиви очи. Бяха с цвят на лешник и на пръв поглед внушаваха тиха, женска увереност. Но той забеляза, че в тях имаше и обезпокоителна бдителност. Женствената извивка на лицето й и правият, наперен нос бяха добре очертани. Огънят приятно огряваше кожата й. Той не можеше със сигурност да каже какво се криеше под древната кадифена роба, но му се струваше, че долавя очертанията на закръглени гърди и заоблени бедра. Райърсън доволно си помисли, че във фигурата на жената имаше хляб. Никак не приличаше на модерно кльощавата си сестра. Вирджиния — Елизабет беше създадена, за да топли мъжа в леглото.

Тази волна чувствена мисъл породи тъпа болка в слабините на Райърсън и това го изненада. Той се размърда на дивана, доста отдавна не беше се притеснявал от спонтанна възбуда.

— Е, радвам се, че няма да обсъждаме сърцераздирателни и умопомрачителни илюзии — набързо рече Вирджиния. — Би било някак странно, особено, след като вие току-що сте купил бизнеса на татко и всичко останало.

— Мисля, че що се отнася до сестра ви, възможно е това да е било част от проблема — замислено рече Райърсън. — На нея й харесваше идеята да се продължи финансовата сигурност, но не се интересуваше от брак с мъж, който се занимава с генератори и енергийни системи.

Вирджиния се засмя.

— Трябва да признаете, че кариерата в сферата на дизеловите генератори и енергийните системи страда от липса на изтънчена елегантност. Както и да е, какво ви накара да се решите да купите бизнеса на баща ми?

— „Енергийни Системи Мидълбрук“ е солидна фирма с история, която може да се превърне в печеливша, ако се управлява правилно.

— И вие сте убеден, че ще печелите от нея?

— Необходимо е само да се влее малко капитал за преустройство и модернизация, и после няма спиране. През по-голямата част от живота си съм се занимавал с двигатели и енергийни системи от един или друг вид. Винаги след училище отивах на работа в местната бензиностанция. След това прекарах няколко години в армията, където работех на танкове и камиони, докато най-накрая ми дойде умът в главата и започнах да уча в колеж. В управлението и консултирането на енергийни системи има повече пари, отколкото в поправянето им. Оказа се, че деловата страна на нещата ми допада толкова, колкото и калайджийството. Надушвам доброто капиталовложение, щом го съзра. Когато Джон Мидълбрук постави фирмата си на масата, аз я грабнах.

— А сестра ми грабна вас — заключи Вирджиния остроумно.

Райърсън изсумтя:

— Може да се каже и така. Но не знам доколко това беше идея на Деби. Родителите ви я подтикваха.

— Знам. Разбирам техните мотиви, но какви са вашите?

Райърсън се загледа в огъня.

— Открих, че идеята не ми беше чужда. Работата е там, че нямах нищо против да се оженя отново. При подходящи обстоятелства бракът е приятна и уютна институция.