Джейн Кренц: Радост

Вирджиния грабна чашите и се обърна.

— Добро утро.

Не знаеше как той ще й се стори тази сутрин. Но в ранното утро Райърсън се оказа също толкова интересен, колкото и предната нощ пред камината. Фактът, че беше полуоблечен, несъмнено засилваше възхищението й, което тя тайничко усети. От години не й се беше случвало да има полугол мъж в кухнята й. Последният беше съпругът й, а тя не пазеше топли спомени нито за него, нито за голото му тяло.

Но Райърсън беше нещо съвсем различно. Червеникавата му коса блестеше, а очите му изглеждаха сребърни на слънчевата светлина. Беше само по боксерки и панталони, и Вирджиния осъзна, че окосмяването на гърдите му изглеждаше точно така, както си го беше представяла. Във формата на триъгълник точно над колана.

— Използвах самобръсначката ти. Надявам се, че нямаш нищо против — Райърсън поглади брадичката си, сякаш проверяваше колко гладка беше. — Сутрин съм малко брадясал.

— Разбира се, че нямам нищо против — бързо отвърна Вирджиния. — Ето, пийни кафе, докато съм в банята.

— Благодаря. — Но вниманието му не беше насочено към кафето.

Той изучаваше косите й.

— Всичко наред ли е?

— Не. — Той се усмихна. — Тъкмо си мислех, че снощи беше увила главата си с хавлиена кърпа. И не видях косите ти.

Вирджиния пооправи с ръка разрошените си от съня кестеняви коси с дължина до раменете.

— Пълна бъркотия. Най-добре е да се погрижа за това. — Тя припряно постави чашите на плота и понечи да се промуши край Райърсън.

Но той не се помръдна, за да й направи място. Вместо това докосна рамото й, когато тя се спря пред него. Ръката му някак чувствено натежа. Вирджиния го усети с цялото си същество. Тя остана неподвижна и смутена.

Райърсън я погледна настойчиво и пръстите му се плъзнаха от рамото й към гъстите коси. Вирджиния вдигна поглед към него, усещайки приглушено ускорения си пулс.

— Благодаря ти за снощи, Джини — тихо каза Райърсън. — Не мога да си спомня кога за последен път прекарах толкова приятна вечер. Уискито, огънят, музиката и ти бяхте точно това, от което имах нужда.

Тя треперливо се усмихна, недоумявайки как от Вирджиния — Елизабет стана Джини. Беше изненадана колко нормално и в реда на нещата звучеше фамилиарната и интимна форма на името й от неговите уста. Предната вечер пред камината се беше случило нещо изумително интимно.

— За нищо, наистина. Съжалявам, че си пътувал толкова дълго в такава лоша нощ.

— Аз не съжалявам. — Настана напрегната, дълга тишина помежду им, после Райърсън наведе глава и с устните си откри нейните.

Вирджиния затаи дъх, не знаеше какво да очаква. Беше наясно за себе си, че не е от най-чувствените. Нейният съпруг й даде да разбере още в началото на брака им. Но пък и Райърсън не беше страстен романтик. Той самият я беше уверил в това. И в края на краищата, това си беше само една обикновена, случайна целувка.

Мислите й се блъскаха хаотично в главата й, когато устните на Райърсън докоснаха нейните. Вирджиния се отпусна и леко въздъхна. Струваше й се, че няма по-естествено нещо на земята от целувката на този мъж.

Устните му бях твърди, топли и търсещи. Вирджиния отвърна на целувката инстинктивно. Райърсън имаше превъзходен вкус и тогава тя осъзна, че от дълго време беше жадувала за това. Всъщност, през целия си живот.

Пръстите й намериха голите му рамене и несъзнателно сключи ръце, наслаждавайки се на силните му, успокояващи мускули под топлата кожа.

Райърсън тихичко изстена и вдигна глава. Устните му се озоваха само на един инч от нейните.

— Мисля, че трябва да ти кажа нещо. Снощи стигнах до заключението, че съм ухажвал неподходящата сестра.

Вирджиния леко се отдръпна от него и се загледа в сребристите му очи. Тя трепереше сякаш се намираше пред прага на голямо откритите. Тази сутрин светът й се струваше по-нов и по-свеж.

— Ние едва се познаваме — се чу да казва тя почти без дъх, после й се прииска да изкрещи заради глупавата си забележка. Част от нея беше сигурна, че добре познава Райърсън. Как можеше да не го познава? Та той толкова приличаше на нея.

— Бих искал да те опозная по-добре — каза Райърсън, а очите му не изпускаха нейните. — Мисля, че двамата с теб имаме много общи неща помежду ни. Наистина вярвам, Вирджиния — Елизабет, че с теб можем да станем много добри приятели. — Пръстите му помръднаха в косите й. Той отново понечи да се наведе и да я целуне, когато в ключалката на външната врата изщрака ключ. В стаята нахлу студен въздух.