Джейн Кренц - Радост

Вирджиния сбърчи вежди. Нямаше да позволи на предизвикателната си сестра да я въвлече в такъв разговор.

— Мисля, че Райърсън има право, Деби. Защо просто не приключиш със закуската и не си тръгнеш?

Деби ококори очи, привидно шокирана.

— Ей, какво е това? Съзаклятничите, за да се отървете от мен? Преживях истинска драма.

— Ти си млада — сухо я уведоми Райърсън. — Сигурен съм, че бързо ще се съвземеш.

— О да? А ти? — отвърна с въпрос Деби.

Райърсън погледна през масата и срещна погледа на Вирджиния.

— Аз ли? Ще ми е необходимо много съчувствие, утеха и разбиране.

— Защо ли имам усещането, че знам къде точно ще търсиш това съчувствие, утеха и разбиране? — попита реторично Деби. — Джини, ти нали няма да му позволиш да плаче на рамото ти?

Вирджиния прикри усмивката си като лапна една голяма хапка бухнати пържени яйца.

— Мъж, който умее да готви, може да получи едва ли не всичко от една жена — тихо рече тя, преди да се усети. Провокативните й думи изумиха нея самата повече от всеки друг на масата.

Райърсън се усмихна в очакване.

— Ще го запомня. Хапни си още малко бъркани яйца, Джини.

— Благодаря. Би ли ми подал кетчупа?

— Боже, колко романтично — измърмори Деби. — Вие двамата ще бъдете страхотна двойка. Имате толкова много общи неща помежду си. Хора, които ядат яйцата с кетчуп, се заслужават един друг.

Час по-късно Деби неохотно си тръгна. Тя силно запротестира, че трябва да се върне в апартамента си, където можеше да разчита нетърпеливите й родители да я намерят, но докато махаше за сбогом на сестра си и Райърсън, в погледа й се четеше заинтригуваност.

Вирджиния наблюдаваше как сестра й поведе малката спортна кола по калния път и после се обърна към Райърсън. Устните му бавно се извиха в доволна усмивка.

— От един дол дренки — тихо рече той, в гласа му се прокрадваше задоволство. — Какво ще кажеш за това, Елизабет?

Тя се замисли, усети някакво далечно обещание за щастие. Нямаше доверие в съблазънта, но нямаше сили да й се противопостави. Намери спасение в практичността.

— Скоро ще стане ясно, нали?

— Не, не толкова скоро. Не и за мен. Но мога да ти дам достатъчно време. — Той поглади брадичката си с пръсти. — Няма защо да бързаме. Ние сме двама възрастни, които могат да се насладят на изживяването.

Тя докосна ръката му, изпитвайки удоволствие от силата му.

— Да — съгласи се тя. — Можем да се насладим на изживяването. — Нямаше начин да се удави в морето, защото Райърсън щеше да я отнесе до брега, ако тя пожелаеше.

— Казах ти, че бих искал да те опозная по-добре, но някак си чувствам, че те познавам вече. — Пръстите на Райърсън се придвижиха надолу по шията й до извивката на рамото й. — Снощи каза, че би се заинтересувала от приятелство с мъж.

— Да, бих искала — тихо рече тя и наистина го искаше. Представяше си как с Ей Си Райърсън стават много добри приятели. И може би, да предположим само, връзката им прерасне в нещо повече от приятелство. Знаеше, че големите срасти не са за нея, но за първи път, откакто почина съпругът й, тя се замисляше над възможността за топла, уютна и безопасна връзка, която да удовлетворява и двамата. Вирджиния възпря мислите си в мига, когато осъзна колко далеч са стигнали. Имаше достатъчно време, през което щеше да разбере докъде щеше да стигне. За сега й беше достатъчно да усеща, че двамата с Райърсън бяха на една и съща вълна. Всъщност, това беше най-приятното усещане, което някога беше изпитвала с мъж. Искаше й се да го съхрани изцяло, да го разбере и да го проучи.

— Да я караме бавно и спокойно — отново обеща Райърсън. — Без да бързаме. Според мен, Джини, двамата с теб ще станем много близки приятели.

Приятели. Вирджиния се усмихна ослепително.

— Звучи чудесно.

Без да бързаме. През следващите три седмици тези насърчителни думи звучаха като ехо в съзнанието на Вирджиния. Тя току се спираше на бюрото си за няколко минути и си мислеше за тях. Те кръжаха в мислите й, преди да заспи. Повтаряше си ги под душа.

Без да бързаме. Беше намерила мъж, който предпочиташе отношенията им бавно, спокойно и по естествен път да прераснат в близко приятелство, преди той да поиска нещо от нея. Мъж, който с готовност й даваше време. Двамата с Райърсън щяха да станат добри приятели, преди да решат да поемат риска да легнат заедно. Тази мисъл я караше да се чувства безкрайно уверена.

За първи път след брака й, който си беше истински провал, Вирджиния приемаше факта, че е способна да изгради близки отношения с мъж. И ако избереше точния мъж, който я разбира и не й поставя изисквания, може би щеше да е съвсем адекватна и в леглото. Райърсън не очакваше фойерверки.