Вирджиния измъкна първото нещо, което намери в гардероба си — чифт меки вълнени панталони в морско синьо и блуза в жълто и бяло. После среса гладко косите си и ги прибра на кокче на тила си. Когато приключи с лекия грим, погледна в огледалото и с облекчение съзря нормалното, спокойното, благоприличното, невълнуващо изражение, което я наблюдаваше.
Заслуша се към гласовете, които долитаха от кухнята. Разговорът между Райърсън и Деби звучеше нормално и дори някак приятелски, така й се стори. Каквито и да са били отношенията между сестра й и Ей Си Райърсън, очевидно не се вместват в рубриката „силни страсти“. И двете страни изпитваха облекчение, че всичко е приключило, точно както беше казал Райърсън.
Когато петнайсет минути по-късно тя влезе в кухнята, там ухаеше на бъркани яйца и препечен хляб. Готвач беше Райърсън. Изглежда, че край нейната печка и хладилник той се чувстваше като у дома си. Човек от страни би казал, че той от години се буди под нейния покрив. Тази мисъл не я разтревожи особено. Обърна се към сестра си, която седеше до масата и отпиваше кафе. Деби вече не изглеждаше притеснена от присъствието на Райърсън в къщата. В прекрасните й очи блестеше познатото игриво пламъче.
— Райърсън сподели, че ти е разказал за специалния уикенд — приятелски каза Деби.
— Както разбирам, отменила си уикенда по обичайния за теб начин, Деби. Трябваше да се досетиш, че това ще накара мама и татко да изпаднат в паника.
— Не предполагах, че ще видят бележката — отвърна Деби и сбърчи вирнатото си носле. — Тя беше за Райърсън.
— Тогава е трябвало да съобразиш да не я носят в офиса ми, докато баща ти беше там — рязко каза Райърсън.
— Защо я отвори пред него? — отвърна Деби с въпрос.
— Не съм я отварял. Секретарката я отвори. Не знаела, че е лично. Горката госпожа Клеменс беше толкова изумена, че я изпусна. Баща ти я вдигна и ми я подаде. Но беше забелязал името ти и ме погледна. Имаше право да попита какво, по дяволите, става. Аз му разказах.
— О, Боже — поклати глава Деби. — Затова ли си се почувствал задължен да ме намериш? Защото моите родители са се засуетили?
— Те се тревожеха за теб — рече Райърсън.
— Къде пренощува? — попита Вирджиния.
— У една приятелка в Белвю. Но не можех да остана повече от една нощ при нея, а и исках за няколко дни да изчезна. Знаех, че мама и татко ще се разстроят като разберат, че вече не излизам с Райърсън. Исках нещата да се уталожат малко. Нали знаеш. Те се надяваха да чуят сватбени камбани.
— Знам — отвърна Вирджиния.
— Дойдох тук тази сутрин, защото знаех, че си извън града за още няколко дни. Надявам се, че не възразяваш ако поостана малко.
На въпроса й отвърна Райърсън. Той разсипваше бърканите яйца.
— Вирджиния може и да няма нищо против, но аз възразявам. Можеш да дигаш гълъбите веднага след закуска.
Деби го изгледа страшно.
— И защо да го правя?
— Защото не желая да си наоколо, докато опознавам Джини — отвърна той спокойно и отнесе чиниите до масата. — За един мъж е трудно да излекува разбитото си сърце, когато бившето му гадже се прави на глупачка. Имам планове, но ти не си предвидена в тях.
Пръстите на Вирджиния леко потрепериха, когато пое чинията си. Обърна поглед към Райърсън и откри, че сребристосивите му очи се смееха.
— За Бога — запротестира Деби, — няма ли поне няколко дни да жалееш за нашата изгубена, мъртва любов?
— На моята възраст човек не си губи времето в жалейки по подобни романтични истории като нашата. — Райърсън седна и поля яйцата си с кетчуп. — Когато открих, че хевиметълът не е повредил слуха ми, започнах да се възстановявам. Яж яйцата и си тръгвай, Деби.
— Познавам те повече от месец, но не съм подозирала, че можеш да готвиш — измърмори Деби. Тя с удоволствие загреба от яйцата.
— А това говори много за нашата връзка, нали?
— Вярно е. Но според мен, осъзнах колко безнадеждна е била, в нощта, когато отидохме да гледаме „Слийз Трейн“ и ти не спря да се оплакваш от музиката, от тръгването ни от концерта, та чак до входната врата.
— „Слийз Трейн“ подхожда на името си. Никога не съм чувал толкова лоша музика в живота си — каза Райърсън.
— Сигурна съм, че ще ти допадне вкусът на Джини в музиката, определено ретрограден. Но не разчитай, че ще успееш да заведеш пред олтара другата сестра Мидълбрук — посъветва го Деби, докато отхапваше от препечената филийка. — Преди години Джини взе решение да не се омъжва никога вече, нали Джини?
Читать дальше