Джейн Кренц - Радост

Почти четири седмици, след като Райърсън беше позвънил на вратата й, Вирджиния обядваше със сестра си в едно кафене в центъра на града. Деби се появи с няколко пазарски чанти в ръце. Както обикновено, тя привлече погледите с искрящо червената си къса пола и сако тип „болеро“ в тон. Тя огледа деловия костюм на Вирджиния, шит по поръчка, пригладената й коса и леко се намръщи, но не каза нищо. Беше свикнала с по-консервативния стил на сестра си.

— Добре, хайде да започваме — рече Деби веднага щом се настаниха. — Как върви голямата любовна история? Всички знаем, че почти месец вече с Райърсън се виждате непрекъснато. Мама и татко не смеят да се надяват, но аз лично имам много положително усещане за бъдещето. Според мен, сте родени един за друг.

— Много щедра преценка — любезно отвърна Вирджиния. Разгърна менюто и прегледа списъка с макаронените ястия. Особено интересно й се стори блюдото с маслини, подправка от средиземноморски храст и босилек. Напоследък апетитът й, като че ли се беше засилил. Обикновено за обяд хапваше кисело мляко или салата. — И за да е съвсем ясно, между мен и Райърсън няма никаква любовна история, ние сме просто приятели.

Деби я изгледа над менюто.

— Хайде, Джини, не бъди скромна. Аз съм Деби, твоята любопитна сестра. Какво става между вас двамата?

— Ами, миналата неделя прекарахме една прекрасна вечер в балетния театър — спокойно обясни Вирджиния. — Във вторник вечеряхме на брега. Превъзходна сьомга от Аляска, впрочем. Мисля, че този уикенд ще отидем на концерт на камерна музика в университетското градче. Но още не сме решили. Освен това, в оранжерията на парк „Волънтир“ има нова изложба на кактуси, която искаме да разгледаме.

Деби вдигна поглед към тавана.

— Изложба на кактуси! Бог да ни е на помощ! Не това имах пред вид и ти го знаеш. Искам да знам дали спиш с този мъж, по дяволите!

Този път Вирджиния вдигна вежди.

— Деби, винаги минаваш направо на въпроса, нали?

— Разбира се. Повечето момчета смятат, че това е част от чара ми. А сега, мила сестричке, влез в крак.

Вирджиния се усмихна надменно.

— Въпросът ти не заслужава отговор, но ще ти отговоря, така или иначе, защото знам, че ще полудееш. Не спя с него. И нещо повече, по никакъв начин това не ме притеснява. С Райърсън решихме, че пред нас е всичкото време на света. Няма да избързваме с нищо. За нас е по-важно да станем добри приятели, отколкото любовници.

— Хм. — Деби потупа покривката с дългия си нокът, покрит с блед лак. — Райърсън е добро момче, но аз забелязах как те гледа, Джини. Ще ти кажа едно нещо. Мен никога не ме е гледал по този начин. Наумил си е нещо повече от приятелство. Знае ли за брака ти?

— Знае, че съм била омъжена веднъж. Той също. Но това е било много отдавна и при двама ни. Не говорим за това време.

— Искам да кажа, знае ли колко зле се чувстваше ти през годините, докато беше омъжена? — настоя Деби.

Усмивката на Вирджиния изчезна.

— Дори ти, Деб, не знаеш колко зле се чувствах.

Деби се изчерви.

— Забелязах как отбягваш да се обвързваш, откакто почина Джак. Не е нужно да съм гений, за да проумея колко наранена си била. Семейството ще се заинтересува от факта, че най-после проявяваш сериозно отношение към някого. Всички ние се надяваме на най-доброто, но същевременно сме и малко нервни.

Вирджиния въздъхна.

— Знам. Всички демонстрирате покровителствено отношение. В известен смисъл е трогателно, но напълно излишно. С Райърсън се разбираме. Ще се насладим на това, което ни предстои.

— Що се отнася до теб, това ли е главното му достойнство? — попита проницателно Деби. — Той не е от мъжете, които препират?

— Разбира се, че е облекчение да откриеш мъж, който предпочита нещата да вървят бавно — призна Вирджиния.

Райърсън беше толкова нежен, внимателен и мил. С удоволствие й предоставяше тя сама да определи темпото на връзката им, помисли си щастливо Вирджиния. Всяка жена би се смятала за късметлийка, ако Ей Си Райърсън й беше приятел.

Без да бързаме.

Райърсън чуваше собствените си думи, които иронично ехтяха в главата му, и се чудеше дали в миг на лудост прибързано не беше обещал на Вирджиния, че имат достатъчно време.

Вече цял месец излизаха заедно и той започваше да преодолява стената. Беше нелепо. Спомняше си, че с Деби излизаха цял месец и почти не забеляза липсата на секс във връзката им. Този път нещата бяха диаметрално противоположни. С Вирджиния — Елизабет той определено забелязваше липсата му. От гимназията не беше изпитвал усещане на перманентна възбуда и неспокойствие. Това незадоволено желание започваше да става болезнено.