Джейн Кренц - Радост

Вирджиния преглътна. Обля я вълна на несигурност. Не беше готова за такава стъпка. Само преди седмица убеждаваше Деби, че с Райърсън щяха да оставят на времето да укрепи приятелството им.

На Вирджиния й беше ясно, че приеме ли предложението за пътуване до Торалина, всъщност тя мълчаливо даваше съгласието си за радикална промяна в отношението си към Райърсън. Не беше глупава. Знаеше, че пътуването беше начин да я помоли за повече физическа близост. Ако отидеше с него, той сигурно очакваше да споделят една стая и тя да спи с него.

Вирджиния осъзна, че той беше достатъчно любезен да й предложи извинение в случай, че й потрябваше. Райърсън беше попитал дали ще може да си вземе отпуск. Трябваше само да каже „не“. Тя знаеше, че той ще разбере, че тя не е готова. Още не.

Но кога ще бъде готова, Вирджиния безмълвно си зададе въпроса. След колко време щеше да легне с него? След няколко седмици? Месеци? Тя не знаеше отговора на този въпрос.

Райърсън й задавеше същия въпрос чрез билета пред нея. Може би беше настъпило времето двамата да открият отговора. Тя считаше Райърсън за най-добрия си приятел на земята, но ако не можеше да му даде в леглото онова, от което той се нуждаеше, за тях щеше да е по-добре да го разберат сега, отколкото по-късно.

— С удоволствие ще дойда с теб в Торалина — тихо отвърна Вирджиния и се учуди на смелостта си.

Тя беше доста по-нервна от всяка друга обикновена младоженка в първата брачна нощ. Но Вирджиния знаеше по-добре от всички младоженки какъв провал можеше да се окаже тази нощ. Налагаше се да си напомня, че това определено не беше брачна нощ, а просто първата нощ с Райърсън.

Обеща си да не се поддава на паника.

Въпреки това, докато се обличаше за вечеря с болезнена прецизност, усети вледеняващ трепет на несигурност по тялото си.

Думи като „младоженка“ и „брачна нощ“ й въздействаха по този начин. Някои хора изпадат в паника при мисълта за паяци и самолети, а тя при мисълта за брак.

Вирджиния съзнателно отблъсна това усещане. Последното нещо, което й трябваше сега, беше да се върне към спомена за твърде реалната си брачна нощ и кошмара на последвалия брак.

За хиляден път си каза, че е в пълна безопасност. В края на краищата, не се омъжваше за Райърсън, тя просто правеше опит да започне любовна връзка с него. А и Райърсън нямаше нищо общо с починалия й съпруг. Той беше неин приятел и я помоли да отидат заедно на острова. В суетнята около събирането на багажа и подготовката на пътуването тя се постара да убеди себе си, че всичко щеше да е наред. Но тази вечер на повърхността изплува някакво неспокойствие. Вечерта беше приятна и топла, но Вирджиния усещаше ледени тръпки по гърба си, а дланите й ставаха ту горещи, ту студени.

Та тя не се омъжваше за този мъж. Щеше просто да направи опит да легне с него. Райърсън не очакваше от нея прекалено много.

Или пък очакваше?

Истина бе, че той я смущаваше с мъжествеността си. Тя може и да не въплъщаваше самата страст, но това не означаваше, че инстинктите й бяха закърнели. Съвсем ясно Вирджиния усещаше силата на овладяната сексуалност, която тлееше в Райърсън. Именно затова се съгласи на пътуването. Беше й ясно, че рано или късно трябваше да решат сексуалния въпрос помежду си. И двамата трябваше да узнаят истината за тази страна на приятелството им.

Вирджиния вдигна ципа на жълтата копринена рокля на цветя, специално купена за пътуването до Торалина. Леко падащият плат на полата обгръщаше глезените й ефирно. Широките ръкави с широки маншети подчертаваха елегантните й ръце. Дискретното деколте откриваше мъничка част от шията и раменете. Деби беше настояла роклята да разкрива в по-голяма степен прекрасната пазва на сестра й, но Вирджиния си знаеше, че няма да се чувства удобно в нея. Не беше от жените, които носят дълбоки деколтета.

Тази вечер пусна косите си свободно. Те падаха тежко и плавно около лицето й и току докосваха раменете й.

Качи се на обувките с високи токове и отиде до прозореца, за да хвърли един поглед към прекрасната панорама. Отвъд градините пред луксозния апартамент, та чак до хоризонта се простираше безбрежна морска и небесна шир в тюркоазно синьо. Широка пясъчна ивица бележеше красивия плаж. Курортът беше потънал в тропическа зеленина. Елегантният хотел представляваше живописна гледка с ослепително бели стени и покриви от червени керемиди. Вирджиния с удивление си помисли, че това място никак не приличаше на Сиатъл. Беше като в приказка. И това си беше достойнство само по себе си.