Джейн Кренц - Радост

Нервността у Вирджиния някак заглъхна, щом текилата й подейства. Преди питието разговорът с Райърсън вървеше някак сковано, но сега възвърна нормалното си, спокойно темпо. Островът изглеждаше като приказен свят.

Вирджиния вече се чувстваше малко по-добре, когато по-късно влязоха в откритата трапезария. Там се насладиха на задушени миди от раковини, крехки пържени банани и риба с лимонов сок. Тя се намираше на милиони мили от Сиатъл и от миналото си. За това усещане допринасяше и бутилката вино, която Райърсън поръча.

— Тази вечер имам късмет — обяви той след вечеря. — Да опитаме в казиното.

Хвана Вирджиния за ръка и я поведе към бляскавото казино, където крупиета, облечени в смокинги, раздаваха карти и колонки от сребърни жетони за автоматите весело звънтяха. Залата беше пълна с модерно облечени гости на хотела. Атмосферата беше пределно различна от действителността. Чувството на Вирджиния, че е влязла в един нов свят, се засили. Тя наблюдаваше как Райърсън играе, а после сама опита с жетоните. Първия път, когато натисна ръчката, в ръцете й изпадаха пулове на стойност десет долара. Тя ги добави към печалбите на Райърсън.

— Прав си — през смях му каза тя. — Днес е нашата щастлива нощ. — Когато една от собственичките й предложи питие в знак на комплимент, Вирджиния го пое. Не би понесла, ако вълшебното усещане за нереалност започнеше да заглъхва.

Но когато докосна с устни ръба на високата чаша, Райърсън нежно я хвана през кръста. Погледна я с изражение на удоволствие и загриженост.

— Внимателно — посъветва я той. — Лесно можеш да изпуснеш края, ако продължаваш да се забавляваш по този начин.

Тя леко се намръщи.

— Да изпусна края ли? О, имаш пред вид шампанското. Не се тревожи, Райърсън. Чувствам се страхотно. Всъщност, никога не съм се чувствала по-добре. Обещавам да не умирам в ръцете ти.

— Не съм толкова сигурен — Той умело измъкна чашата от ръката й. Тя запротестира и той постави пръст на устните й. — Довери ми се. Не си свикнала с този разюздан начин на живот. Не прекалявай, в противен случай ще си платиш с утрешния ден, а това ще бъде срамота. Тук сме само за няколко дни. Не желая да пропиляваме и един ден.

Той не разбира, с неприязън си помисли Вирджиния. Не я беше грижа колко зле ще се чувства утре, ако тази вечер се изложеше.

— Не се тревожа за утре. Защо ти ще го правиш? — попита тя.

— Не се тревожиш за утре ли? — подигравателно отвърна той. — Хайде, това не е моята Вирджиния — Елизабет.

— Може би не желая да бъда Вирджиния — Елизабет тази вечер — отвърна тя.

— Кого искаш да бъдеш?

Тя премигна на въпроса.

— Бих искала да съм жената, която ти желаеш да видиш в мен тази вечер.

Смехът в погледа му и сребристосивите му очи се стопи.

— Жената, която искам да си, е жената, която си, Джини. Не се налага да бъдеш някого другиго.

— Така си мислиш ти — измънка тя. После се усмихна, решена да не изпуска предимството, което беше спечелила. — Хайде да идем да погледаме играчите на покер за малко.

Райърсън не каза нищо, но се остави тя да го поведе към една платформа, обградена с въжета, където няколко мъже във вечерни костюми седяха и играеха покер. Един от играчите, млад червенокос мъж към тридесетте, изглеждаше по-напорист от останалите. От цигарата в пръстите му се виеше дим. Той печелеше с голяма преднина.

Докато Вирджиния и Райърсън наблюдаваха, играчите един по един отпадаха и накрая остана само червенокосият и джакпотът. Той вдигна поглед, докато събираше печалбите си, и Вирджиния се изуми от трескавите му светлосини очи. Очевидно мъжът се гордееше с победата си. Райърсън понечи да се извърне, за да тръгнат с Вирджиния, когато непознатият каза:

— Ей, ти с дамата в жълто. Интересуваш ли се от една игра? Имаш вид на дързък човек.

Райърсън го погледна през рамо и поклати глава учтиво.

— Не тази вечер, благодаря. Може би някой друг път.

— Друг път, но не днес? Впрочем, името ми е Бригман. Хари Бригман. Яхнал съм късмета и няма да го изпусна.

— Аз също — рече Райърсън с лека усмивка. Той стисна ръката на Вирджиния. — Аз също.

— Е, защо не се обединим с неколцина от тези господа и да видим какво ще се случи? — весело рече Бригман.

Вирджиния усети, че Райърсън се колебае. Тя го погледна.

— Ако желаеш да поиграеш малко, отивай. Не възразявам.

Той мислеше.

— Знаеш ли, смешно е, но аз наистина се чувствам късметлия тази вечер.

— Тогава отивай и играй. — Вирджиния знаеше, че съвсем съзнателно откупваше още малко време за себе си, но не обърна внимание на това. — Аз ще гледам играта.