Джейн Кренц - Радост

Прекрасно място за току-що започнал любовен романс и без съмнение Райърсън я беше довел тук точно с тази цел.

Вирджиния се извърна от прозореца и си помисли, че има нужда от едно питие. Голямо питие.

Прекоси спалнята, обзаведена с плетени от ракита мебели, без да обръща внимание на широкото легло, което заемаше по-голямата част от пространството, и отвори вратата към всекидневната стая. Пое си дълбоко въздух, когато Райърсън свали „Уол Стрийт Джърнъл“, който четеше и стана прав. За миг тя се загледа в него с неясното усещане за копнеж.

Той изглежда толкова добре, помисли си Вирджиния замечтано. Мъж, демонстриращ спокойствие и самоувереност, които му придаваха страхотен вид в консервативния вечерен костюм в черно и бяло.

— Предполагам, че това е оригиналният костюм на бизнесмен от енергийния бранш — с лекота рече Вирджиния. — Изглеждаш фантастично.

За секунди Райърсън изучаваше лицето й и после бавно се усмихна.

— Ти изглеждаш фантастично тази вечер. — Той се приближи, изпиваше я с поглед. — Изключително екзотична и малко тайнствена.

— Днес сякаш не съм самата себе си — призна тя.

— Нито пък аз. Откакто сме тук, не съм си и помислял за дизелови двигатели. — Сребристосивите очи на Райърсън просветнаха. — Може би тропиците ни действат добре, Джини. Може би точно това е необходимо и на двама ни. — Той мушна огромната си длан под косите й и обгърна тила й. После наведе глава и целуна извивката на шията й.

Вирджиния затвори очи и за миг се поддаде на трепета на очакване, който я прониза. Още веднъж си каза, че всичко ще бъде наред. Когато отвори очи, Райърсън я наблюдаваше с изражение, в което се преплитаха безкрайно собственическо чувство и безкрайна нежност. Тя събра смелост и зададе въпроса, който не й даваше мира:

— Райърсън — прошепна Вирджиния, — трябва да те попитам нещо. Нещо много важно.

Той търпеливо кимна.

— Каквото и да е.

— Ще… тоест, ако тази вечер… нещата не… потръгнат. Искам да кажа, ако всичко е една голяма грешка и се провали, ще поискаш ли да си останем приятели?

— Джини — изстена той и лекичко целуна носа й. — Какво ти става, скъпа? Нищо няма да се провали. Ние сме приятели и ще станем любовници. Какво изобщо може да се случи?

— Но ако не се получи. Ако не станем любовници, ще си останем ли приятели? — тя трябваше да знае.

Райърсън я погледна твърдо и насърчително.

— Наистина те тревожи този проблем, нали?

— Малко. — Това беше фразата на века.

— Скъпа, още първата нощ станахме приятели. Нищо не може да промени това. А това, което ще се случи между нас в леглото, само ще задълбочи приятелството ни. Сега, какво ще кажеш да изведем тези двама души, които са добри приятели, на вечеря в рая? — Той я прегърна с огромна ръка, в погледа му се четеше молба за нещо повече от вечеря заедно.

Вирджиния отстъпи от въпроса, който я тревожеше толкова много, и потърси спасение в шегата.

— Дори не се изразяваш като човек, който е важна клечка в бизнеса с дизелови двигатели.

Той прокара пръст по голото й рамо.

— Ти дори не си облечена като дама, направила кариера в събирането и разпространението на информация.

Вирджиния направи гримаса.

— Не ми напомняй. Не смяташ ли, че роклята е малко предизвикателна?

— Смятам, че е съвършена.

Те излязоха навън в топлата, уханна вечер и тръгнаха по една отдалечена алея, по чиито бордюри растяха много цветя. Основната сграда в курорта се намираше по-нататък, сгушена в гъста растителност, а това осигуряваше усамотение за самостоятелните апартаменти. Градините на хотела представляваха истински тропически гори — гъсти, буйни и диви. Докато вървяха, от време на време.

Вирджиния забелязваше и други гости, които се бяха отправили към центъра на курорта.

— Мислех, че ще пийнем нещо на терасата и после ще отидем да вечеряме. Казиното отваря в девет — обясни Райърсън.

Вирджиния му хвърли странично любопитен поглед.

— Ти играеш ли хазартни игри?

— Много рядко. Понякога играя покер, но само това. Настоящото пътуване е най-големият хазарт, който съм играл от години. А ти?

Тя порозовя от директния тон на думите му и сухо призна:

— За мен също.

Райърсън се усмихна и я привлече към себе си.

— Мисли за мен като за сигурно нещо.

Вирджиния мимоходом си помисли: „Де да можех да му обещая същото и за себе си“.

Когато пристигнаха, барът на терасата вече беше пълен. Намериха малка маса в отдалечен ъгъл и Вирджиния си поръча голяма „Маргарита“ вместо обичайното бяло вино. Райърсън се придържаше към уискито.