Джейн Кренц - Радост

— Джини! Боже милостиви, ти ли си, Райърсън! Какво, по дяволите, става тук?

Вирджиния скочи при това възклицание на сестра си. Погледът й се насочи към вратата зад Райърсън.

— Здравей, Деби. — Вирджиния се изненада от спокойствието в собствения си глас.

— Значи така! — каза Дебора Мидълбрук с учудване и огорчение. — Не мога да повярвам. — Тя влезе през вратата. Имаше стройна фигура и беше облечена в шикозни кожени панталони по тялото и широка, лъскава тениска. Късите й руси коси бяха подстригани по последна мода с леко предизвикателна линия. — Какво става тук? Търсиш начин да излекуваш разбитото си сърце ли, Райърсън? Направо падам. — Тя плъзна поглед наоколо. — Едно определено съкрушено сърце.

Райърсън мързеливо се обърна и я изгледа някак безизразно и отегчено.

— Надявам се, че си позвънила на родителите си. Те се тревожат.

— Ще им се обадя по-късно тази сутрин. — Деби оглеждаше сестра си, облечена в роба, и Райърсън, обут единствено в панталоните си. Тя с удивление поклати глава. — Ако не го бях видяла със собствените си очи, никога не бих повярвала. Да не би да си прекарал нощта тук, Райърсън? Със сестра ми? Никой от семейството няма да повярва. Доколкото са им известни фактите, откакто съпругът на Джини почина, тя не е прекарвала нито една нощ с мъж. Освен това, дори не те познава. — Изведнъж игривостта изчезна от погледа на Деби и тя присви очи. — Ей, какво точно става тук? Райърсън, ако си се натрапил на сестра ми, просто си кажи и ще се обадя на полицията.

Вирджиния почервеня. Откакто почина съпругът й, цялото семейство Мидълбрук се държаха някак покровителствено.

— Достатъчно, Деби.

Деби я изгледа с широко отворени очи.

— Не, не е. Не и ако Райърсън играе игрички. — Тя извърна обвинителен поглед към Райърсън. — Ако коварно използваш сестра ми, за да се добереш до мен, Ей Си Райърсън, нека веднага ти заявя, че те грозят големи неприятности. Семейството ми ще побеснее. Татко ще те даде под съд.

— О, за Бога, Деби — бързо я прекъсна Вирджиния. — Затвори си устата, за да имаш възможност да проумееш фактите. Няма защо да ме защитаваш от Райърсън.

— Не съм толкова сигурна — бързо отвърна Деби. — Може да си няколко години по-голяма от мен, но нямаш никакъв опит с мъжете, освен това, което получи от брака си, а със сигурност от него не научи нищо полезно. Признавам, не бих си помислила, че Райърсън е от типа мъже, които ще се опитат да те прелъстят, за да си отмъстят, но човек никога не знае.

— Уверявам те — с достойнство рече Вирджиния, — че изобщо не може да става и дума нито за прелъстяване, нито за отмъщение. Просто замълчи, Деби.

— Сестра ти е права — спокойно се намеси Райърсън. — Затвори си устата, Деби, преди да си изядеш главата. Давам ти дума, с Джини се разбираме прекрасно.

— Така ли? — Деби имаше скептично изражение, но аргументите й се изчерпаха като гледаше двете спокойни и уверени лица пред себе си. Тя сърдито погледна сестра си.

— Кога му разреши да те нарича Джини?

— Не съм й искал разрешение — отвърна Райърсън, преди Джини да отвори уста. — Но и Джини, като че ли няма нищо против, нали Джини? — Той я погледна с усмивка.

— Ами, не. Изобщо нямам нищо против, Ей Си.

— Ах! Усещах го — унило рече Райърсън.

— Никой не го нарича Ей Си — охотно обясни Деби. Тя подуши с нос. — На кафе ли ми мирише? Мога да пийна едно.

Вирджиния беше изгубила оживлението си и откривателския си нюх. Недоумяваше дали да чувства вина. Но само един поглед към лицето на сестра й беше достатъчен, за да разбере, че няма причина. В изражението на Деби, някаква смесица от гримаса и забавление, нямаше и следа от болка или отчаяние. В реакцията й доминираше загриженост за благосъстоянието на сестра й.

Вирджиния щеше да се трогне от отношението на Деби, ако преди известно време не беше заявила ясно на цялото семейство, че не се нуждае и не желае да я покровителстват. Тя се чувстваше способна да се оправя сама, опреше ли до мъже. Разбира се, не беше изпадала в грозяща я от мъж опасност от смъртта на съпруга си. Тя не позволи на никого да се приближи достатъчно, за да я нарани.

— Вие двамата може би бихте искали да поговорите — измърмори Вирджиния. — Сигурно има какво да обсъдите. Разбира се, безсмъртната любов заслужава посмъртни думи. Отивам да се облека. — Тя забърза по коридора към спалнята си.

— Аз ще разкрия разбитото си сърце, ако ти разкриеш своето, Райърсън — Вирджиния чу сестра си да казва, докато вървеше към кухнята. — Но първо имам нужда от кафе.