Джейн Кренц: Радост

— Веднага, щом получим разрешение, скъпа.

Джордж Грантуърт се усмихна.

— Знам как се чувстваш, Райърсън.

— Позволете на мен и на съпруга ми да ви подарим първия сватбен подарък — каза Хенриета Грантуърт тихо и уверено. Тя се усмихна и подаде кутийката с бижуто на Вирджиния.

Вирджиния се обърна в обятията на Райърсън, изглеждаше напълно стъписана.

— Гривната? О, не, госпожо Грантуърт. Не можем да я приемем. Тя е ваша.

— Гривната притежава способност да избира на кого да принадлежи. Убедена съм, че е създадена, за да е ваша. С Джордж имаме всичко, от което се нуждаем, и което искаме. Нищо не може да промени любовта ни. Нещо ми подсказва, че гривната трябва да отиде при друга двойка и вярвам, че този път тя е предопределена за теб и господин Райърсън.

— Но, госпожо Грантуърт — започна Вирджиния смутено. — Твърде ценна е, за да я давате на непознати.

— Истинската стойност на гривната не може да се измери с парични знаци. Мисля, че и ти като мен вече знаеш това. Подарявам ви я с моята благословия и надежда, че и вие подобно на нас с Джордж, ще бъдете щастливи.

Райърсън здраво стисна Вирджиния.

— Всичко е наред — тихо рече той, — приемаме я. Наша е.

Вирджиния долови увереността в гласа му и знаеше, че има право. Тя обви пръсти около кутийката. Имаше усещането, че се докосва до топлината, извираща от вътре.

— Не знам как да ви благодаря, госпожо Грантуърт — прошепна тя.

Хенриета се засмя.

— Не ми благодари. Гривната има собствена воля. Ще ти кажа истината, скъпа. В мига, когато отворих кутийката и погледнах гривната, разбрах, че вече не ми принадлежи. Сега е ваша, сигурна съм. Далеч съм от мисълта да се намесвам в съдбата.

— Знаете ли — с лекота рече Джордж Грантуърт, докато се изправи, за да налее по чаша шери за гостите, — винаги съм мислел, че ще е интересно да се проследи още по-назад историята на тази гривна. Аз самият така и не стигнах дотам, но вие двамата може би ще пожелаете да задвижите нещата. Сигурно ще е интересно.

— С какво бихте започнал? — любопитно попита Райърсън, докато поемаше чашата.

— Разбира се с Франция — замислено отвърна Грантуърт. — Веднъж от любопитство проследих историята на това украшение. Фамилията Монклер има древна история във Франция. Очевидно някога е съществувал замък. Вероятно досега нищо не е останало от него, но човек никога не знае.

Седмица по-късно Вирджиния стовари куп туристически брошури върху леглото на Райърсън в къщата му и се изтегна до него. Беше облечена в скандалното червено боди, носеше гривната и обикновен златен пръстен.

— Замък — задъха се тя. — Истински замък. Все още си е там след всичките тези години. Идеално място за меден месец. Според брошурата, цитирам: „Известният замък Монклер е превърнат в първокласен луксозен хотел за всички, които търсят място за почивка и чудесен интериор във френския Прованс.“ Само си представи, Райърсън — френско вино, френска храна, френски дрехи.

Райърсън сключи ръце зад тила си.

— Не ми казвай, че ще прекараш медения ни месец в магазините за дрехи.

— Французите — информира го Вирджиния със сериозен тон и го погледна изпод мигли, — са известни с това, че са автори на най-секси бельото в света.

Райърсън се усмихна.

— Така ли?

— Имам доказателства от най-авторитетен източник.

— А, добре тогава — рече той и я привлече пред гърдите си, — можем да включим разходка из магазините във Франция. Създадена си да носиш секси бельо.

— А ти? — попита Вирджиния и леко се засмя.

— Аз ли? Аз съм създаден да те събличам, разбира се. — Той издърпа сатенените презрамки на червеното боди от раменете й. Спря се, докато тя се сгуши в него. — Джини?

— Хм? — тя си играеше с къдравите косъмчета по голите му гърди.

— Не съжаляваш, нали?

Тя знаеше, че я пита за обикновената сватбена церемония, която имаха същия следобед.

— Не съжалявам — прошепна тя убедено и вдигна ръка, за да докосне твърдото му лице. — Чаках те цял живот, Ей Си. Просто ми трябваше известно време, за да разбера какво търся.

Райърсън забеляза любовта и увереността в очите й и в собствения му поглед проблесна задоволство.

— Чакането свърши. И за двама ни. — Той се пресегна да изключи нощната лампа. После намери устните на Вирджиния и я дари със страстна целувка.

Гривната на Монклер блестеше в сенките и обещаваше един живот, изпълнен с любов и радост.

© 1988 Джейн Ан Кренц

© 2003 Радостина Михалева, превод от английски