Джейн Кренц - Радост

Но имаше и друга заплаха.

Райърсън стовари крак върху рамото на жертвата си и започна да го бута.

— Ей, какво по дяволите…? — мъжът си пое въздух, когато Райърсън го избута на един инч от кея. Студената и тъмна вода се плискаше лениво и заплашително.

— Тук водата не е толкова дълбока — ведро рече Райърсън. — Приливът не е придошъл изцяло. Ако застанеш на крака, ще можеш да държиш брадичката си на повърхността. Докато не настъпи пълният прилив и това ще е. А тук наистина приливите са забележителни. След около половин час водата ще се качи с близо половин метър. Напълно достатъчна.

— Не можеш да направиш това!

— Не виждам защо не — Райърсън го побутна още по-близо до ръба на кея. — Ако това ще те успокои, може би няма да ти се наложи да се притесняваш, че ще се удавиш. Водата е толкова студена, че ще си истински късметлия, ако оцелееш повече от тридесет минути. Тук реалната заплаха се нарича хипотермия. Така или иначе, ако не се върна скоро, си загазил.

— Върви по дяволите!

— Ако искаш да се върна навреме, най-добре е да ме светнеш какво ме очаква там навън. — С крак Райърсън насочи нозете на натрапника към водата.

— Престани, копеле. Не можеш да ме убиеш и сам го знаеш.

— Няма да те убивам. Водата ще те убие. А ти имаш избор, нали? Трябва само да ми кажеш какво ме очаква там навън.

Очите на мъжа засвяткаха от безсилие и ярост.

— Ферис е на острова — изгрухтя той. — Стъпихме на брега от две различни места. Моята задача беше да се погрижа за лодката да не можете да я използвате, за да избягате. Ферис отиде да провери къщата. Той трябваше да ме чака. Щяхме да влезем заедно.

Райърсън изключи фенера и се насочи към вратата.

— Ами аз? — извика яростно завързаният мъж.

Райърсън не си направи труда да отговори. На излизане затвори вратата на гаража.

Вирджиния стоя пред прозореца дълго, след като Райърсън излезе. Знаеше, че не можеше да направи кой знае какво, но ненавиждаше чувството на безсилие, че трябва да чака.

След няколко мъчителни минути видя някаква фигура да се появява от лодката и да влиза в сградата. Дланите й бяха влажни. По тялото й се стичаше пот. Тя напрегнато се наведе напред. След миг видя друга голяма сянка да излиза от дърветата. Райърсън. Той скочи към металната врата.

И тогава, изведнъж двамата мъже изчезнаха в гаража. Райърсън отиде след натрапника.

Вирджиния се освободи от временно обхваналата я парализа. Трябваше да помогне на Райърсън.

Тя се втурна към банята. Намери джинсите и ризата си. Облече дрехите и закопча едно-две копчета само. Дългите й ръкави се ветрееха около китките й. Завърза обувките си и излезе навън. Хукна към пътеката, която водеше към гаража за лодки.

В тъмнината се спъваше, едва различаваше пътеката пред себе си. Тя сграбчи някакъв боров клон, за да не падне.

Тъкмо успя да запази равновесие, когато от сенките отзад се появи мъж, който я хвана за шията и я накара да спре.

— Е — измънка Дан Ферис в ухото й. — Бас държа, че това е дамата със секси гардероб. Водата тук не е толкова топла като на Торалина, нали, госпожице Мидълбрук?

— Ферис — прошепна тя, защото не можеше да говори, тъй като мускулестата му ръка я държеше здраво. Тя беше долепена до тялото му. Можеше да помирише потта му.

— Точно така. Дан Ферис. Вие с Райърсън ми донесохте само неприятности. Знаеш ли? Едва не ви изпуснах, след като си тръгнахте от Торалина. После трябваше да подкупя момчето, което държи лодките на другия остров, за да открия къде се намирате. Приключих и с двама ви. Хайде. След като си излязла навън в тъмното, мога да заключа, че и Райърсън е навън. Да идем да го намерим.

— Той не е… не е… — ръката се сви около гърлото й и Вирджиния усети нещо хладно и остро да докосва бузата й. Потрепери като си спомни, че Хари Бригман беше убит с нож. — Какво искаш от нас?

— Гривната, за начало. После, госпожице Мидълбрук, най-важното нещо, което искам от вас двамата с любовника ти, е мълчание. — Той я побутна по неравната пътека.

Тогава тя разбра, че Ферис възнамерява да убие нея и Райърсън. Гривната я пареше под дългия ръкав. Недоумяваше какво ли би направил Ферис, ако знаеше, че гривната е у нея.

Ферис издърпа Вирджиния пред гаража и като държеше ножа до гърлото й, извика силно.

— Селдън? Вътре ли си? Какво става? Хванах жената.

Настъпи дълга тишина. Вирджиния усещаше опасното напрежение в похитителя си. Острието на ножа натискаше гърлото й. Тя затвори очи и се помоли за безопасността на Райърсън.