Джейн Кренц - Радост

— Имаме я от години — обясни Джордж и погледна мило съпругата си. — Хенриета се сдоби с нея, когато за първи път се срещнахме. Харесваше й да си мисли, че гривната има някаква връзка с факта, че се открихме един друг. Много се разстрои, когато я загубихме.

Хенриета топло се усмихна на Вирджиния.

— Поболях се от мисълта, че може да попадне в ръцете на престъпници. Не беше предопределена за такава съдба. Но не е трябвало да се тревожа толкова. Гривната винаги отива на подходяща ръка.

— Какво искате да кажете? — попита Вирджиния и бавно извади кутийката от дамската си чантичка.

Джордж се усмихна и погледна Райърсън.

— Хенриета винаги е вярвала, че гривната е специална. Не само заради стойността си, но и заради романтичната си история. Изглежда винаги попада при хора, които са силно влюбени един в друг. Съпругата ми я наследи от братовчедка, която се влюбила в съпруга си скоро, след като я наследила от баба си, която твърдяла, че гривната е причина за щастливия й брак. И така нататък.

— Историите вървят няколко поколения назад — твърдо рече Хенриета. — Сигурна съм, че всички те са верни. За гривната има легенда. Предполага се, че е била притежание на едно аристократично френско семейство Монклер. Била част от комплект, който се разпилял по време на Френската революция. Не ми е известна съдбата на останалите бижута, но със сигурност знам, че при когото е попадала тази гривна, му е донасяла много любов и щастие.

Вирджиния беше развълнувана.

— Гривната винаги е била притежание на влюбени?

Хенриета бързо кимна.

— Рано или късно се озовава при двама души, които се влюбват и сключват брак. Когато разказвам тази история, Джордж се смее, но истината е, че според мен и той вярва на легендата поне малко, нали скъпи?

Джордж се усмихна с любов на съпругата си.

— Умният мъж не спори с доброжелателната съдба, скъпа моя. — Той вдигна деликатната й ръка и целуна пръстите. — Няма съмнение, че съм много щастлив мъж.

Вирджиния наблюдаваше възрастната двойка и чувстваше в сърцето си дълбок копнеж. Така и трябваше да бъде. Точно това искаше с Райърсън: един живот на споделена любов и щастие.

Тя го погледна и срещна погледа му с изражение, което не можеше да се прочете. Обърна се към Хенриета Грантуърт:

— Радвам се, че гривната е ваша — рече тя развълнувано.

— Благодаря ти, скъпа. — Хенриета отвори кутийката и впери взор в украшението. Дълго мълча и никой не наруши тишината, докато тя изучаваше съдържанието. Когато най-после вдигна поглед, насочи го право към Райърсън. В ясните й сини очи се прокрадна подозрителна влага. — Гривната винаги е била свързвана с любов и брак — прошепна тя.

Райърсън хвана пръстите на Вирджиния. Усмихна й се.

— Може и да не я притежавахме дълго, госпожо Грантуърт, но уверявам ви, докато беше наша, определено я свързвахме само с любов.

— Да — отвърна Хенриета и решително затвори кутийката. — Виждам. — Тя премигна, докато поглеждаше съпруга си. — Определено е била свързвана с любов. А мислили ли сте за брак? Предупреждавам ви, господин Райърсън, че мъжете, които имат допир до гривната, неизбежно стигат до предложение за женитба.

Огромните длани на Райърсън едва не строшиха пръстите на Вирджиния.

— Всички ли мъже от легендата са стигали до предложение за брак?

— О, да — увери го Хенриета. — Всички до един. Разбира се, сега вече не се намират достойни влюбени мъже, които да постъпват достойно с жените до себе си. Днес мъжът смята, че може и агнето да е цяло, и вълкът да е сит.

Вирджиния се изчерви, като чу познатите думи. Неотдавна Райърсън й беше казал нещо такова.

— През последните няколко столетия много неща се промениха, госпожо Грантуърт — спокойно рече Райърсън. — Днес не само мъжете се опитват да се измъкнат от брака.

Старият часовник в ъгъла прозвуча в последвалата тишина. Внезапно Вирджиния се озова в центъра на вниманието на три чифта очи, които я гледаха с интерес. Тя първо погледна Джордж Грантуърт, който я наблюдаваше великодушно, с малко любопитство и много разбиране. После погледът й се плъзна към Хенриета, която я изучаваше в очакване.

Вирджиния се обърна към Райърсън. Той беше отправил същия неразгадаем поглед към нея, който тя забеляза малко преди това. Тя предпазливо преглътна и взе решение.

— Е, Райърсън — бързо рече Вирджиния, — кога възнамеряваш да извършиш тази достойна постъпка и да ме превърнеш в почтена жена?

Райърсън се усмихна. Облекчение и щастие затоплиха сребристите му очи. Той привлече Вирджиния и неистово я прегърна.