Джейн Кренц - Радост

Бяха към края на обяда, когато Райърсън забеляза един колега в залата.

— Ще помолиш ли келнера да ми налее още една чаша кафе, Джини? Ще отида да поздравя Ролинс. Секретарят ми каза, че се опитва да се свърже с мен цял ден.

Пакетът под стола му се помръдна, когато той се изправи. Вирджиния с любопитство го изгледа. Преди да тръгне сутринта той не беше споменал нищо за пазаруване. Тя работеше в сърцето на града. За нея щеше да е по-лесно да купи всичко, което му трябва. Недоумяваше защо не беше я помолил за тази малка услуга.

— Е — каза Деби, когато Райърсън се отдалечи и не можеше да чуе, — кажи ми истината. Има ли шанс вие двамата евентуално да се ожените?

Удоволствието на Вирджиния от неочаквания обяд се стопи.

— Точно тази тема е забранена за дискусия, Деби. Сама знаеш.

— Съгласяваш се да живееш с него, но няма да се ожениш?

— Не става въпрос за това. Райърсън и аз се разбираме. Да спрем дотук.

— Както кажеш, но какво мисли той по въпроса? Мисля, че не се вижда като модерен, забавляващ се ерген, защото в тази си роля се провали вече. Той е от хората, които желаят да се гмурнат в уюта на домашното блаженство.

— Казах ти вече, Райърсън разбира. Той е доста доволен от положението в момента, както и аз. Да говорим за нещо друго.

— Опа. Големите сестри изобщо не дават възможност на малките да се позабавляват. Ако ме питаш, о-ле-ле! Внимавай!

Деби възкликна, когато келнерът, който носеше кафето, се опита да избегне сблъсък със сервитьорка с поднос с цвъртяща риба. Стъклената кана с кафе в ръката му се разклати и се разплиска.

— Пакета! — извика Вирджиния в момента, в който кафето се разля върху стола и заплашваше да оплиска покупката на Райърсън.

— Хванах го — съобщи Деби. Тя бързо се наведе и грабна чантата. За нещастие я хвана не откъдето трябва и чантата се отвори. На пода грациозно падна едно секси боди с цвят на червено ферари. Вирджиния шокирано гледаше коприненото бельо. Тя не беше единствена. И келнерът, и Деби също се взираха в него. Деби стрелна с поглед стъписаното лице на сестра си и избухна в смях.

— И през ум не би ми минало, че Ей Си Райърсън би купил на възлюбената си такова секси мини боди. О, Боже, Джини, това няма цена. Безценно е.

Келнерът забърса стола и отстъпи с припряно извинение, а Вирджиния се наведе да прибере бодито. Страхуваше се да не би лицето й да е придобило същия червен цвят. Освен това се стараеше да прикрие смеха си.

Без предупреждение огромната ръка на Райърсън сграбчи бодито секунда, преди Вирджиния да го достигне. Червената коприна изглеждаше деликатна и изключително крехка върху силните му пръсти. Тази гледка накара Вирджиния да си спомни колко нежно използваше Райърсън силата си в леглото и цялата почервеня като домат. Погледите им се срещнаха и той й се усмихна секси.

После Райърсън се изправи и спокойно мушна бельото в чантата. Провери дали столът му е избърсан от кафето и седна със същия замах сякаш се настаняваше на годишното събрание на борда на директорите на „Мидълбрук“.

— Когато вие двете спрете да се кикотите, можем да изпием кафето и да тръгваме. — Той погледна елегантния часовник на китката си. — Става късно.

Вирджиния почувства сестринска благодарност, когато Деби за първи път в живота си демонстрира, че може да си държи езика зад зъбите. Никой не каза нищо повече за червеното боди. Райърсън целуна Вирджиния за довиждане пред входа на сградата, където тя работеше.

— Купих го за теб да го облечеш довечера. Днес е нашата годишнина — прошепна той в ухото й.

— Каква годишнина?

— Преди седмица и половина ние се прелъстихме един друг на Торалина.

— О! — Вирджиния сграбчи хартиената чанта от ръката му. — Тази ли годишнина? Тъй като ще се прибера преди теб, по-добре да го взема аз.

— Ще го облечеш, за да приготвиш „маргаритите“ ли?

Тя се усмихна ослепително.

— „Маргаритите“ биха били чудесно допълнение. Доста подходящо. — Тя припряно кимна и се обърна към стъклените врати.

Райърсън я наблюдаваше, усещайки, че се възбужда от самата мисъл, че му се иска да види Джини, облечена в червената дреха от коприна и дантели. Щеше да изглежда дяволски секси. А гривната щеше изящно да допълва тоалета. Той се почувства най-големият късметлия на земята.

Като си свирукаше тихичко той се отправи към мерцедеса.

Когато вечерта се прибра след работа, вече не си свирукаше. Беше сериозен, а щом разбра, че Вирджиния още не се е прибрала, загрижеността му се превърна в тревога.