Джейн Кренц - Радост

Два часа по-късно се настани срещу Деби в един шикозен ресторант в „Пайк Плейс Маркет“, пълен с бизнесмени и офис служители. Денят беше топъл и слънчев и на фона на ослепително синьото небе се очертаваше начупения силует на Олимпийските планини.

— Само си представи какво може да излезе от подобна история изпод перото на някой писач на лъскави романи — весело каза Деби. — Ето ни, две сестри, които си поделят един мъж. Би трябвало да има напрежение и висша драма. Налице са всички изисквания за бестселър.

Вирджиния се усмихна, но внимателно се вгледа в красивите очи на сестра си.

— А има ли причина за такова напрежение и драма, Деби?

— Не. Радвам се, че съм извън играта. Радвам се, че ти я играеш сега. Според мен двамата с Райърсън сте идеална двойка. Между другото, в случай, че се интересуваш, не сме си поделяли Райърсън в прекия смисъл на думата.

Вирджиния зарови нос в голямото меню.

— Знам — измънка тя.

— О, така ли? — ехидно рече Деби. — Обзалагам се, че Райърсън ти е дал да разбереш за това от самото начало.

— Всъщност, да.

— Не би допуснал. Много е безцеремонен, нали? Е, това си е истина. Честно казано, намирах го за много отегчителен в това отношение и предполагам, че чувствата ни са били взаимни. О, в началото си беше достатъчно атрактивен. Различен от другите мъже, с които излизах. По някакъв начин по-голям, по-силен, по-корав. Не само на размери, но и в други аспекти, които не мога да обясня. Освен това, в някои случаи го намирах за заплашителен. А когато ставаше такъв, боя се, че беше малко скучен. Винаги изглеждаше солиден, важен. Като недвижим обект, ако се сещаш какво имам пред вид. Е, така и не открих начин да го трогна. Така и не го видях да се въодушевява от нещо. Когато осъзнах, че дори идеята да заминем за уикенда не го развълнува, разбрах, че имаме проблем. Може би разликата във възрастта ни е твърде голяма.

— Деби, не съм сигурна, че се налага да обсъждаме тази тема толкова подробно. За мен е достатъчно да знам, че не ридаеш за него.

— О, хайде, Джини — отвърна Деби, — ние сме сестри. Обожавам да правя дисекция на мъжете. Страхотно забавление.

— Да изберем друг мъж за дисекция. С кого се срещаш напоследък?

— Том Кантер — тутакси отвърна Деби. — Борсов агент. Миналата година от комисионни заработил двеста и петдесет бона. Бива си го. Обича „Слийз Трейн“.

Вирджиния вдигна поглед от менюто.

— „Слийз Трейн“? О, да, онази банда, която свири хард рок и от чиято музика ушите на Райърсън бучаха два дни.

Деби се усмихна.

— Намирам вкусът към музиката и на двама ви за скучен. Какво ще обядваш?

— Спагети с люти чушки и пушена сьомга.

— Звучи добре. Мисля да опитам риба кажун. С малко салата, може би.

Преди Вирджиния да отговори между нея и прозореца се мушна някаква голяма фигура и един познат мъжки глас попита:

— Мога ли да седна при вас?

— Райърсън! — Вирджиния се засмя срещу него, усещайки тръпки на удоволствие от неочакваната среща. Той се наведе и я целуна собственически. — Сядай! Деби, нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не. Вече приключихме разговора за теб, Райърсън. Сега говорим за друг мъж. Сядай. Какво правиш в града? Виждам, че си пазарувал. Нещо вълнуващо ли си купил? — Тя забеляза, че в едната си ръка Райърсън носи книжна торба, на която личеше логото на голям универсален магазин в центъра. Райърсън мушна покупките под стола си.

— Нищо важно. Просто нещо малко, което отдавна се канех да купя. — Той посегна към менюто. — Реших, че тъй като съм в центъра, мога да изведа Джини на обяд. — Той вдигна поглед. — Но когато се обадих в офиса ти, секретарката ми каза, че обядваш тук със сестра си.

— Тъкмо ще поръчваме — щастливо рече Вирджиния. — Радвам се, че ни намери. Имаме късмет. Деби плаща.

Деби мрачно ахна от изненада.

— Ей, чакай малко. Поканих един човек на обяд, а не двама.

— Помисли си колко пари потроших за онези билети за „Слийз Трейн“ — отбеляза Райърсън невъзмутимо. — Дължиш ми го.

— Нека ти обясня, че с този обяд празнуваме новото квартирно положение на Джини — приповдигнато рече Деби.

Райърсън се ухили самодоволно.

— Е, трябва да призная, че вече няколко пъти празнувах този повод насаме с Джини. Добре, добре, ще си платя обяда.

Вирджиния се намеси преди разговорът да тръгне в смущаваща посока.

— Ако не престанете да се заяждате, можем да дадем поръчката си и да се върнем на работа преди края на работното време. — Вътрешно тя чувстваше, че може да е спокойна. Каквито и да са били чувствата на сестра й към Райърсън някога, вече бяха се изпарили. Деби се отнасяше към него като към по-голям брат. Райърсън й отвръщаше по същия начин.