Джейн Кренц - Радост

— Малко разстроен. Тя ми заявява, че съжителството й с мен е приятно изживяване, а после се чуди защо й повишавам тон.

Вирджиния се усмихна въпреки волята си.

— Да не би да повишаваш тон?

Той се извърна. В сребристосивите му очи нямаше хумор.

— Скоро, скъпа ми госпожо, ще откриеш, че не може да я караш и така, и иначе. Или ще се отдадеш на тази връзка, и тогава ще е без значение дали сме женени или живеем заедно, или ще се наложи да бягаш и да се справяш с живота си.

Тя помръкна. Ужасена се взря в него.

— Какво искаш да кажеш? Защо ще трябва да бягам?

— Ще трябва да бягаш, за да се спасиш от мен — рязко обясни той, — защото ще те следвам по петите. Рано или късно ще те хвана и когато това се случи, ти ще намериш кураж да се обвържеш. Тази работа със съквартирантите е до време.

Вирджиния пребледня.

— Не подозирах, че тази връзка те прави толкова нещастен. Мислех, че точно това искаш.

— Искаш ли цялата истина? Ще ти я кажа. Съгласен съм със сегашното ни съжителство, защото го приемам за стъпка към брака. Животът с теб е къде-къде по-добър, отколкото животът без теб. Не съм нещастен, Вирджиния — Елизабет, просто съм нетърпелив.

Ръцете й стиснаха облегалките на стола. Тя внимателно стана с усещането за неясен гняв.

— Не подозирах, че мислиш за брак. Мислех, че се разбираме. Веднъж вече опитах брак с човек, който не ме обичаше. Беше истински провал. Защо да опитвам втори път? — Без да дочака отговор тя се отправи към спалнята по коридора.

— Вирджиния.

Тя не спря, въпреки че го чу яростно да крачи след нея в коридора. Безмълвно събу обувките си и посегна към чифт дънки в гардероба.

— Да не си посмяла да ме сравняваш с онзи глупак, за който си се омъжила — изкрещя Райърсън от вратата.

— Не те сравнявам. — Тя въздъхна, докато сваляше чорапите си. — Вие сте толкова различни. Но ти не ме обичаш.

— Така ли? — изрева саркастично той. — Мислиш, че се впускам в цялата тази нелепица, за да си намеря съквартирантка?

Вирджиния вдигна глава изумено. В едната си ръка държеше чорапите, а в другата дънките.

— Райърсън, какво говориш?

— Обичам те — изрепчи се той. В тона му нямаше ни най-лек нюанс на влюбеност. — Чуваш ли ме, госпожо?

— Райърсън. — Тя изпусна чорапите и дънките и се спусна към него. — Толкова се радвам, защото и аз те обичам също. Повече от всичко на света. — Тя го обгърна с ръце през кръста и силно се притисна към него.

Райърсън също я прегърна.

— Повтори го — заповяда той.

— Обичам те. От няколко дни го знам.

— От колко време го знаеш?

Тя вдигна глава и видя сребристия отблясък в очите му.

— Може би от началото, но със сигурност от нощта, когато паднах в езерото на семейство Андерсън — призна тя с лека усмивка. — А ти? Кога за първи път осъзна, че може би се влюбваш?

— В нощта, когато ти се разболя. — Той й се усмихна. — Какви диви романтици сме, а?

— Мислех, че не вярваш в любовта.

— Бях глупак. Не вярвах, защото никога не бях я изпитвал. Но човек разбира, когато любовта го порази.

— О, Райърсън. — Вирджиния се облегна на него, разтвори устни в знак, че му се отдава. Тя винаги беше вярвала във възможността да се влюби. Просто не беше очаквала, че ще намери смелост в себе си отново да поеме риска. Сега, когато това се беше случило, тя бавно започваше да придобива удивителното усещане за свобода.

— Защо се усмихваш? — попита Райърсън в устните й.

— Просто се наслаждавах на усещането за свобода.

Райърсън я прегърна бурно и изстена:

— Джини, скъпа, ти не си свободна. Мислех, че най-после си разбрала. В нашата връзка няма истинска свобода. Двамата сме свързани с милиони нишки, големи и малки, и колкото повече сме заедно, толкова повече ще са оковите ни. Желая те неистово, но не искам да живееш с илюзии.

Тя докосна тила му с нежни пръсти.

— Ти си този, който не разбира, Райърсън. Свободата не е в обвързването, а е способността да избирам връзката, която желая. Никога не съм мислела, че ще се освободя от миналото си дотолкова, че да рискувам да се влюбя. Но открих, че отново съм свободна да направя такъв избор. И аз избрах да се влюбя. В теб.

Той отново я целуна жадно и я положи на леглото. Вирджиния усети пръстите му на закопчалката на сутиена й. Райърсън шепнеше любовни думи, изпълнени с желание, когато на Вирджиния й хрумна нещо.

— Ферис — каза тя твърдо.

— Какво? — Райърсън поглади гърдите й с груби пръсти. Вдигна глава и смръщи вежди с изумление. Очевидно мислите му бяха другаде.