Джейн Кренц - Радост

— Да, когато не си потънал в мисли за липсата ми на разум.

Той дълго я съзерцава.

— Джини, искаш ли да знаеш за какво мислех?

— Само ако ти искаш да ми кажеш.

— Мислех си, че през последните няколко дни се държах много повече като съпруг, отколкото като любовник.

Тя го стрелна с поглед.

— Разбирам.

— Съмнявам се. В случай, че не си разбрала, понякога имам неприятности да се правя на романтик. Вчера избухнах, а тази сутрин съм раздразнен. Не мога да гарантирам, че няма да се случи отново. Не ме бива да играя ролята на романтичен любовник.

— На Торалина извърши чудеса — не можа да се сдържи Вирджиния.

— Затова ли си мислиш, че си влюбена в мен? Заради начина, по който се отнасях към теб, докато бяхме на Торалина? Ако е така, и двамата ще претърпим разочарование.

— Не предполагах, че съм влюбена в теб. Знам, че съм влюбена в теб. Приемам те, какъвто си, Райърсън.

— Дори когато започвам да приличам на раздразнителен съпруг?

— Истинският въпрос е, ти приемаш ли ме, когато започвам да приличам свадлива съпруга?

За първи път от часове Райърсън се усмихна. Бавно сложи ръце на шията й и властно я привлече към себе си.

— Приемам те, каквато си, независимо от това каква съпруга ще се окажеш.

Тя вдигна поглед и се опита да разбере дали той не си прави шега. Но не откри доказателства за това. Той я прегърна и тя реши, че е най-добре да забрави за асоциацията със съпругата. В края на краищата нали тя по невнимание намеси думата в разговора.

Два часа по-късно Райърсън акостира малкия кръстосвач в малко, притулено заливче в източната част на привидно необитаем остров. Вирджиния стоеше до кърмата и с любопитство го наблюдаваше как завързва лодката. На дървения кей имаше малък навес за лодки. И кеят, и навесът бяха пригодени за прилива. На няколко ярда от брега се виждаше барака, потънала в зеленината на дърветата.

— Живее ли някой на този остров? — попита тя. — Изглежда безлюден като изключим твоето владение.

— От другата страна има няколко вили. Собствениците им рядко идват. Всъщност, целият остров е на мое разположение. — Райърсън започна да разтоварва куфарите и пакетите. — Малко е примитивно, Джини. Не съм строил това място за любовно гнездо.

— Няма ли тавани с огледала, а тапети от червено кадифе?

— Страхувам се, че не. Освен това, няма нито телефон, нито съдомиялна машина. Разочарована ли си?

— Зависи. А топла вода и електричество?

— Мила, забрави ли, аз разбирам от енергийни системи? Не се тревожи. Ще имаш топла вода и електричество. А също и стерео. Само да включа генератора.

Вирджиния жизнерадостно се усмихна.

— В такъв случай, аз съм една задоволена жена.

Вътре беше студено и влажно, тъй като от месеци не беше отваряно, но атмосферата се промени, след като в продължение на няколко минути Райърсън се занимава с генератора, който захранваше с електричество къщата.

После той запали огън в каменното огнище. Докато се появи пламък, Вирджиния вече беше наляла уиски за него и беше сложила вечерята във фурната.

— Чудесно — замечта се тя и седна до него на стария диван, след като сервира вечерята. — Навява ми топли спомени за първата ни среща. Липсват ни само бурята и Моцарт.

— Няма да ти се наложи да чакаш дълго — й рече Райърсън, измъкна един компактдиск от опаковката му и го сложи на плейъра. Погледна през прозореца. — Вече започва да вали.

— О, чудесен детайл — измърмори Вирджиния, отпивайки от виното си.

— Специално поръчах бурята. — Райърсън се настани до нея и стаята се изпълни със звуците на концерт за цигулка. Той бавно се усмихна и вдигна чашата с питието си. — Знаеш ли какво? Онази нощ в къщата ти изобщо не успях да заспя. Само си мислех колко чудесно ще е да се промъкна по коридора и да се мушна при теб в леглото. Още тогава разбрах, че съм сериозно хлътнал.

— Не беше само ти — призна Вирджиния и облегна глава на рамото му. — Искаше ми се да сме тук тази нощ, защото решихме да прекараме един дълъг уикенд, а не защото се покриваме, докато полицията в Торалина се опитва да се добере до нещо.

— Знам — тихо рече Райърсън, тонът му леко загрубя. — Това е само временно убежище. Със сигурност не можем да останем тук до безкрайност. Но не бих искал да се чувстваш уязвима в града. Там е твърде трудно да те държа под око. Всеки просяк на улицата може да те отвлече.

— Ченгетата от Торалина вероятно имат право. Наистина няма причина да смятаме, че смъртта на Бригман и гривната са свързани. Обзалагам се, че никой не е знаел, че той има гривна у себе си.